Историческият музей не изневерява на традицията и тази година отново ще зарадва ценителите с красив календар. Изданието за 2018 г. е подчинено на темата „Род, семейство, отечество“, а личностите, които оживяват по страниците му, са допринесли за превръщането на Пловдив във вечния български град.

До края на ХVІІІ век пътешествениците определят Пловдив като ориенталски град, една от перлите на Османската империя, но с преобладаващо мюсюлманско население и гърчеещи се православни жители. Заселването на будни и заможни български фамилии от Стара планина, Средногорието, Родопите и Македония открива пътя на борбата за утвърждаване българския характер на града, разказва директорът на Историческия музей Стефан Шивачев.

Всички тези смели българи дават парите си за църкви и училища. Те оглавяват борбата за църковна служба на български език, за нови сгради и учебници за училищата по цяло Българско, по-късно за тъй необходимото оръжие в борбата за национално освобождение.

Техните деца получават европейско образование и се завръщат у дома, за да станат бъдещи министри, депутати, хора, които повеждат родината си към свободата и стопанския растеж. Те са строителите на съвременна България.

На страниците на календара „Род, семейство, отечество“ попадат 12 рода.

Първи са Чалъковци – Големи Вълко и Стоян, както и техни братовчеди Малки Вълко и Малки Стоян. Този род дава началото на борбата за побългаряване на Пловдив. Основната заслуга на  Вълко Чалъков е, че финансира преизграждането на пловдивските църкви, а Стоян Чалъков е в основата на създаването на Пловдивското класно училище. По-късно то става първата гимназия по българските земи – днес това е училище „Св. св. Кирил и Методий“.

Родствени на Чалъковците са още няколко рода, които идват от Копривщица. Най-напред това е родът на д-р Стоян Чомаков. Той е син на сестра на Вълко и Стоян. Макар и с друго име той е част от голямата фамилия. Интересното е, че д-р Стоян Чомаков е първият българин, който завършва медицина в Италия и Франция. Става лекар в Пловдив. Преди Освобождението е представител на Пловдивската епархия в Цариград.  Той е един от най-главните ръководители на църковно-националното движение. Неговата дъщеря е придворна дама на княз Фердинанд, а внукът му Стоян Петров-Чомаков е български офицер, който завършва в Париж. После е посланик на България в Унгария, САЩ, Япония и Швеция. Бил е един от най-големите дипломати на страната ни пред 1944 г.

Родът на Кесякови също е свързан с Чалъковци, защото основателят на рода Кесякови е отгледан от Вълко и Стоян като техен родственик. Те са много интересен род. Тодор Искров Кесяков е офицер от българското опълчение с чин полковник. След това е един от основателите на източнорумелийската милиция. Бил е председател на местния парламент. Внукът д-р Иван Кесяков е бил кмет на Пловдив от 1908 до 1911 г.  и след това през 1921-22 г.

Родът на Найден Геров също е забележителен. Той е основател на Пловдивското епархийско училище и това га свързва с рода на Чалъковци. Те дават парите за училището. След това е руски вицеконсул. След освобождението Геров събира изключителния речник на българския език с 80 хиляди думи. Нещо, което и досега не е постигано.

Следващият месец от календара е посветен на д-р Константин Стоилов. Бащата на големия общественик и политик идва от Стара Загора и оглавява еснафа в Пловдив. Бил е наук, а синът му Константин Стоилов става първият българин доктор по право, завършил в Германия и специализирал във Фраанция, той управлява България. Министър-председател е на два пъти от 1887 г. и от 1894 г. Той е един от най-значимите строители на съвременна България.

Гешовият род е не по-малко известен. Гешови са четирима братя от Карлово. Създават в Пловдив търговската кантора „Братя Иван Гешови“ и стават едни от най-богатите хора. Единият брат е тук в Пловдив, другият – в Цариград, третият в Манчестър, четвъртият – във Виена.  Този род дава на България министър-председателя Иван Евстратиев Гешов  в периода 1911-1913 г. Неговият братовчед Иван Стефанов Гешов пък е кмет на Пловдив от 1880 од 1883 г. След това е дипломат. Следващото поколение са офицери, юристи, инженери – хора, които имат много силно присъствие в България в първите десетилетия на 20 в.

Друг много интересен род е този на Герджикови. Той също е от Копривщица. Иван Герджиков е първият изявен представител на рода. Завършва в Белград гимназия. След Освобождението е председател на Окръжния съд в Пловдив. Неговият син Михаил Герджиков е един от най-изявените дейци на Македоно-одринското движение. Той е ръководител на Илинденско-Преображенското въстание в Тракия през 1903 г.

В календара ще открием и фото разказ за рода на известните художници Христо Станчев и Нягул Станчев.  Христо идва от Свежен, работи като преподавател в Пловдивската мъжка гимназия. Той се превръща в един от най-изявените художници на своето време. Всички познаваме емблематичната му картина „На нивата“. Неговият син Нягул също е сред едни от най-забележителните български художници.

Интересен и с принос за историята на Пловдив е и родът Генадиеви.  Идват от Македония. Бащата Иван Генадиев става секретар на Пловдивската митрополия. Преподавател е по български език и българска история. Неговите синове Харитон, Никола и Павел са основатели на вестник „Балканска зора“. Никола Генадиев е най-изявеният. На няколко пъти е бил министър и е един от лидерите на Народно-либералната партия на Стефан Стамболов.

Основател на рода Пееви е дядо Пейо Кюркчията, който идва в Пловдив и става председател на кожухарския еснаф. Синът му Костаки Пеев е първият избран кмет на Пловдив от 1878 г.  После отново води града в периода 1884-1887 г.  Той има многолюдно семейство и интересното при него е, че е основател на първото акционерно дружество“Пчела“ в Пловдив, на първата фабрика за сапун. Негов син е д-р Васил Пеев, който през 1941 г. написва великолепната книга „Пловдив в миналото“.  Негов син е Александър Пеев-Боевой, който е бил част от военното разузнаване по време на Втората световна война.