След завладяването на Пловдив от османските турци в края на XIV век по своя традиция новите господари на града създават кварталите си в ниското по десния бряг на река Марица. Сърцето на разположените в западната част квартали те наричат Орта мезар – средното гробище, защото редуват махалите с гробища. Тук е изградена баня, наречена също Орта мезар, чиито полуизгорели руини са запазени и до днес. Срещу нея се намира джамията „Ташкюпрю”, която по незнаен начин преди двайсетина  години бе превърната в ресторант. Тук се провеждал и кварталният пазар на зеленчукопроизводителите от Мараша и дребните търговци от съседната Еврейска махала.

След Освобождението Орта мезар се променя бързо. На мястото на гробището е изградена първата обществена градина в България, наречена „Дондукова”, а по-късно – Градската градина.

През 1883 година в нея е построена първата сграда на Пловдивската община, а през 1962 година кметът на Пловдив Атанас Костов повежда първата сватбена церемония в новия „Дом на младоженците”. По северната страна на Орта мезар в началото на ХХ век израстват нови сгради със сладкарнички, кръчми и магазини на първите етажи. Старите поколения пловдивчани ги помнят и със сергиите на продавачите на връзки жабешки бутчета и маришка риба.

А пловдивските евреи пазят спомена за своето спасение през март 1943 година, когато на този площад става срещата им с митрополит Кирил, който заявява: „Аз ще легна на релсите и няма да допусна и един влак да замине от гара Пловдив с депортирани в Германия евреи”. Затова и днес тук е Паметникът на спасението. През 80-те години на ХХ век старите сгради бяха съборени и Орта мезар стана кръстовище на два от най-големите булеварда на Пловдив.