До края на XIX век река Марица е известна със своето пълноводие и разливите почти всяка пролет и есен в северните квартали на Пловдив.

Още в началото на новия ХХ век Старият каменен мост от турско време се оказва недостатъчен за мащабите на бързо развиващия се град. Много често връзката на пловдивчани от северния и южния бряг на реката се осъществява с каици – плоскодънни лодки, задвижвани с дълъг прът. Изграждането на нов мост е предвидено в първия градоустройствен план на архитект Йосиф Шнитер, но за десетилетия това е само мечта поради постоянната финансова криза на Пловдивската община.

Едва след голямото земетресение от 1928 година държавата се сеща, че трябва поне веднъж да помогне на втория български град.

Строителството започва на 23 ноември 1930 година и завършва на 31 май 1931 година. Наречен е новият мост – или Моста на Герджика, по името на прочутата кръчма на северната му страна, известна с пикантната скара и хубавите вина.

Пощенските картички бързо превръщат красивата снага на моста в една от забележителностите на Пловдив. Днес мостът е с две отделни платна. Пловдивчани продължават да го наричат Моста на Герджика, но скарата на кръчмата вече е само спомен.