Първият повей на модерността идва в Пловдив в началото на 70-те години на ХIХ век с Барон-Хиршовата железница. Връзката със столицата Цариград отваря нови хоризонти пред пловдивските търговци, а колонията от европейски техници и железопътни служители придава нов облик на пловдивското общество.

Сградата на старата гара се намира на два километра южно от града, но по европейски образец бързо се превръща във важен елемент на новото градоустройство. Тук е изградена голямата спиртна фабрика на Боманти. Само за двайсетина години прашният коларски път се превръща в една от най-красивите улици, наречена „Станционна”, с жилищни сгради на европейските дипломати, архитекти и техници.

През 1905 година започва строителството на нова Централна железопътна гара по проект на италианския архитект професор Мариано Перигони. Откриването на сградата в стил необарок става на 30 ноември 1908 година. С нея са свързани спомените на поколения пловдивчани и гости на града.

Остава и споменът за великолепния вид на тази сграда и надеждата, че някога тя ще се върне към първоначалните си стойности.