Датата 31 август е тъжна за България, колкото 18 (а не 19) февруари. На 31 август 1924 Тодор Александров, един от най-великите български революционери, чийто принос към България и българщината в никакъв случай не е по-малък от този на Левски, е подло убит, докато спи.

Александров, или „Старио“, както уважително бива наричан, е роден в Ново село, махала на будния български град Щип. Още 16-годишен, като много свои съвременници се включва в подготовката за борбата на македонските българи за свобода. Той успява да съвместява двете линии на битката: едновременно работи за Организацията и учи младите българчета на четмо, писмо и достойнство. След краха на Илинденско-Преображенското въстание, Александров продължава своята активна дейност, в която показва качества на перфектен организатор и брилянтен стратег, което става причина да оглави Скопския революционен окръг.

Фокусирал се върху главната цел – извоюването на свободата, младият тогава деец успява да задържи ума си хладен от емоциите и не взема участие в доктриналните спорове, използвани от враговете на България за разпалване на братоубийствени борби. По време на войните за национално обединение Тодор Александров е на първа бойна линия – не само като войвода на чета, но и като авторитет – с което помага за установяването и организирането на администрацията в довчерашната османска провинция.

Първата световна война смазва ентусиазма на целия народ, а разочарованието е повсеместно. И ето тук, силата на Старио изиграва своята роля. Сам разтърсван от безсилен гняв, той обикаля като вълк по чукарите и успява да намери в себе си сили, да продължи борбата. Вярата в правотата и ентусиазмът му „заразяват“ посърналите българи и скоро ВМРО се изгражда като силен и непоколебим защитник на българите в Македония, които страдат под жестокия гнет на новите поробители. Битката е особено тежка, тъй като правителството на Стамболийски се включва на страната на българофобията и настойчиво помага на белградските си съюзници в усилията им да загасят българския огън край Вардар.

След края на Септемврийското въстание ръководството на ВМРО, сред които и Старио е подлъгано да започне преговори с Коминтерна, защото смята, че би могло да получи помощ оттам. Когато преговорите напредват, Александров, който не присъства, усеща нещо гнило и разпорежда на Петър Чаулев и Александър Протогеров да не подписват Майския манифест. Те, обаче, не го послушват, като именно Чаулев подписва от името на своя ръководител. Тодор Александров категорично се противопоставя на това, което цели комунистическия интернационал и открито заявява, че документът, подписан от негово име, не отразява нито разбиранията, нито вярванията му. Това вкарва в ужас дейците на ВМРО, които са изкушени да работят с Коминтерна и дава още един тласък на противоречията. Въпреки всичко, авторитет на Старио е огромен и надеждите на враговете на България Организацията да се разпадне, остават напразни. Става ясно, че с лидер от ранга на Александров тя трудно може да бъде сломена, затова се преминава към действия, целящи да „изтръгнат сърцето“ на ВМРО.

На 31 август 1924 Тодор Александров, който пътува със своя телохранител, с Александър Протогеров, с Щерю Влахов и Динчо Вретенаров, е застрелян от последните двама, след като ляга да подремне, изморен от дългия път. Влахов и Вретенаров убиват и телохранителя му Панзо Зафиров, но Протогеров необезпокояван си тръгва. Смъртта на Старио нанася огромен удар върху ВМРО. Налице са всички предпоставки тя да се самоунищожи, но личният секретар на Старио – Иван Михайлов успява да поеме кормилото в свои ръце и за ужас на враговете на България, да превърне ВМРО в непревземаема крепост, даваща убежище и спасение на страдащите под сръбски и гръцки гнет македонски българи.

Официалната историография твърди, че не се знае кой е виновен за смъртта на Старио, но здравия разум е непоколебим. Самият Александър Протогеров, който е подписал Майския манифест, влиза в конфликт с Александров именно защото Старио се е дистанцирал от Коминтерна. Протогеров присъства на самото убийство на ръководителя на Организацията и на неговия телохранител, но въпреки че е пряк очевидец, никой не му посяга. Откъдето идва очевидният извод, че именно той е вдъхновител и ръководител на убийството, а двамата палачи се явяват негови подчинени.

Наскоро внучката на единия от убийците в едно интервю, опитвайки да изтъкне величието на мерзавеца Динчо Вретенаров, без сама да се усети, потвърди, че в нейната родова памет се пази спомена как лично Протогеров е дал знак на дядо ѝ да натисне спусъка. Личността на Тодор Александров е неглижирана от тези, които вземат властта в България след окупацията през септември 1944. Името на Старио е забравено, а сред много от професиоалните „историци“ се водеха дискусии, в които търсеше не истината, а начина, по който да бъде сатанизиран един от най-великите българи в цялата ни история. За щастие, през последните десетилетия тази интензивна пропаганда беше отслабена.

Факт е, обаче, че дори и сега, когато е модерно да се подиграваме или дразним на учебниците по „история“ в съседна Македония, ние не сме подредили собствената си къщичка. Старио е мимолетно споменат тук-таме, а много от хората, които ежедневно минават по бул. „Тодор Александров“ в София или не знаят на кого е кръстен, или имат съвсем бегла представа, без да съзнават измеренията на неговото величие.

В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.