България пак е независима държава, по-отворените люде започват свой бизнес, а той има нужда от разгласа. Казано с една дума- реклама. 19-ти век си отива, идва 20-ти. Животът на хората се променя. Старите вестници са интересни сами по себе си и заради темите, и заради начина на списване, и заради оформлението. Още по- любопитни стават, когато разгледаш рекламите им. Те дават предмет за размисъл не само по повод бизнес уменията на рекламодателите и старанието на вестникарите, но и съобщават доста интересни неща, които досега не сме знаели. Като например рекламата на паста за зъби Дорамад, която е представена като ЕДИНСТВЕНАТА РАДИОАКТИВНА ПАСТА ЗА ЗЪБИ.

 

Публикувана е във в. "Заря" от 1940 година, а до атомните бомби в Хирошима и Нагасаки има само пет години. След тях човечеството вече няма как да се върже на рекламата... По подобен начин, впрочем, в началото на ХХ век е рекламирано и лекарството "Хероин", което побеждавало зависимостта от морфин. Това са едни от заблудите, разгадани през годините, но рекламите са си факт.
Не само тези реклами днес звучат нелепо. Други биха прозвучали днес съвсем двусмислено- нали на дневен ред е джендърът, Истанбулската конвенция, половете...Е, през 1941 година женското списание "Икономия и домакинство" публикува кройка на "Долно комбинезонче за момче" и нека сега звучи смешно, тогава си е било без никакви намеци.


Вестникарският пазар в Пловдив в края на 19 -ти и началото на 20-ти век е богат и шарен. В него намират място и сериозни консервативни вестници като " българския Таймс"- в. "Марица", бунтовният в. "Борба" на Захари Стоянов, вестници на враждуващи партии, хумористични. Около 20- те години вече ясно се забелязват и жълтите издания, които без съмнения са се чели много. Много може да се говори за днешните скандали в сайтовете, но като си помисли човек, какво толкова, ако напишеш за някого, че си има любовница. Голяма работа. Обаче ако си сгазил лука през 1921година и в рубриката си "Далекоглед" вестник "Пловдивска бичовска стрела" директно се обърне към Инспектора на учебното окръжие с новината, че главният учител на село Ръжево Конаре, женен с три деца, залюбил една от даскалките и напъдил жена си...Това е ужас, безумие, позор, пише авторът. Да ви звучи познато? Дали е изстинало мястото на главния учител, може да се гадае с голяма степен на сигурност.

Нямат пощада от острата стрела на жълтото издание и редица ученички, споменати с инициали, които всеки следобед ходели в шантана и се забавлявали с господа. Вестникът се титулува като "Орган на изчезналата правда". След като е напълнил цяла страница с кратки клюки все за палави госпожици, невнимателни господа и прочее шавливости, редакторът е побрал там и реклама на бирария "Народна среща" със съдържател Желю Фъркачев. То не е реклама, а ода за " първоразрядния ресторант, където се задоволява и най- взискателният вкус", където всичко е по западноевропейски стандарти, всяка вечер има кабаретни изпълнения и оркестър и...гвоздеят на посланието, пряко свързан с клюките от същата страница - " Тук под звуците на превъзходния оркестър могат господата охолно и НЕЗАБЕЛЯЗАНО да прекарват времето си". Професионално изпълнение.

Има още един подобен вестник със сходно заглавие- "Пловдивски бич", който също не оставя и грам съмнение в целта си. И там има подобна страница с къси клюки, тип агенционни съобщения, които, обаче със сигурност са потресли не един и двама бащи на госпожици. Като например следното:" Ученикът от Търговското училище Л.Б. с ученичката от Девическата гимназия Л.М. много скитат. Госпожице, той не е за вас, пазете се, защото той е един опасен Дон Жуан".

През 1919 година градът не е бил голям, бащата на госпожица Л.М. сигурно е загубил сън. И ето същият почерк- на страницата, изпълнена с още поне двайсет подобни "новини", реклама на шапкарското ателие на Щерю Ишев на ул. "Фотинов" 13 зад Сахат тепе. "Нам къде бе, приятелю", е озаглавен краткият текст, в който без много увъртания се твърди, че " Ишев е единственият, който най- изящно елегантно и солидно поправя различни шапки с отбрани фасони". В сериозните вестници от онова време реклама почти липсва.


Няма още закон за конкуренцията, всеки може да твърди, че е по- добър от другите. Това му е целта. А по следите от рекламите в пожълтелите страници откриваме следите на зараждащата се бизнес класа, на модата, на веянията на времето, на потребностите на хората тогава. Рекламите на "Нивеа" от 40-те показват колко оцеляваща е тази фирма, рекламно каре на лотария в полза на българските писатели пък говори за отношението към литературата тогава.

Най- неочаквана е находката на реклама на магазин "Дядо Мраз" в София от 1941-ва. Там вече има и рисунка и се вижда как добрият старец носи чувала с подаръци. Въпросът е, че досега появата на дядо Мраз се свързваше с влиянието на руския Дед Мороз след 1944 година у нас. Познатият Дядо Коледа в началото на века не съществува, на практика това е рекламен продукт на американската компания "Кока-Кола" от времето на голямата депресия, а руснаците го адаптират с руското име. Е, оказа се, че у нас е дошъл по-рано, отколкото си мислехме. Такива любопитни работи научава човек, който разглежда старите издания...