През август 1915 година в пункта за наборници на 3-ти Трансилвански полк на 1-ва Южноафриканска пехотна бригада се появява мъж с името Алберт Мар. След като преминал всички процедури по постъпването във военната част, той вече редник с номер 4927, той се обърнал към командването с необичайна молба. Той поискал на фронта да го съпровожда приятелят му – бабуин с името Джеки. След известен размисъл, офицерите се съгласили да приемат в полка необикновения боец. Така започва епопеята на бабуина Джеки по полята на битките в Северна Африка, горите и блатата на Франция и Фландрия.

Дружбата между Алберт и Джеки се зародила във фермата на родителите на Алберт в Претория, които открили маймунчето – бебе. С годините Алберт дресирал Джеки и когато загърмели гаубиците на Първата Световна Война, младежът не можел дори да си помисли, да изостави косматия си приятел.

Бабуинът бързо свикнал с армейския живот. Заедно с останалите войници Джеки се хранел във войнишкия стол, умело използвал нож и вилица, а след ядене миел съдовете си в специално отделен за него леген. Той участвал в занятията по строева подготовка, марширувал в специално изработена за него униформа, на която присъствали и подобаващите му пагони и дупка за опашката. Джеки много обичал да забавлява войниците по време на почивка, помагал им да разпалват лулите си, отдавал чест на офицерите. Той се научил да изпълнява командите „Мирно!“ и „Свободно!“ като истински британски пехотинец.

Бойното кръщение на на Джеки се случило на 26 февруари 1916 година в битката при Агагия. Тогава Алберт Мар е бил ранен в рамото. Докато не дошли санитарите, обезумелият от мъка Джеки прикривал с тялото си Алберт, който лежал на земята и му лижел раната. Точно тогава Джеки станал не само талисман на полка, но и истински боен другар на войниците.

След като Алберт се възстановил бригадата им била прехвърлена на бойните полета в Европа. През април 1918 година късметът се обърнал с гръб към Джеки и стопанина му. В битката при Пашендал в Белгия, бригадата попаднала под много силен артилерийски обстрел. Тогава Алеберт бил леко ранен, а Джеки се опитвал да построи укритие от камъни. Един от тях ранил бабуина в предната лапа, а втори почти отнесъл задната му лапа, която останала да виси само на сухожилия.

Лекарите не знаели как да постъпят с Джеки, защото нямали опит в подобни операции и в крайна сметка го упоили, ампутирали задната му лапа и се надявали, че бабуинът ще оцелее. И той го сторил.

След края на войната, двойката се оказала в Англия, където мигновено придобила популярност. Двамата участвали в благотворителни събития, организирани от Червения Кръст, за помощ на ветерани.

През 1919-та година Джеки и Алберт се връщат в Претория, където бабуинът получава званието ефрейтор и Медал за служба на гражданите на Претория.

По време на силна гръмотевична буря, на 22 май 1921 година, бабуинът се изплашил от силните гръмотевици, приличащи на артилерийски обстрел и сърцето му не издържало. Неговият приятел Алберт Мар, имал дълъг живот и починал на 84 годишна възраст през 1973 година.

Превод и редакция: Trafficnews.bg