Защото кой народ, сроден с българския по реч, не прие неговите писания, неговите учения, труда и потта на този, който вместо с нозе да разнася евангелската проповед, си служеше с ръка и вместо с апостолски мрежи – с перо, и така извличаше от дълбочината на невежеството спасяемите.
Григорий Цамблак, от "Похвално слово за Евтимий"

Евтимий Търновски е последният ни патриарх преди падането на Второто българско царство под турско владичество. Роден е между 1320 и 1330 г. Последовател и близък саратник е на Теодосий Търновски, с когото заедно създават Търновската книжовна школа, която има влияние върху целия православен и книжовен свят на Балканите и в Русия. Като учителя си Теодосий Търновски е привърженик на исихазма - официална секта в православието, която се основава на търсенето на вътрешен мир, който превишава всеки ум, на чистота на страстите и сила на морала.
Преди да стане патриарх, Евтимий прави първата езикова реформа и поправя свещените книги с всичкото богатство на старобългарския език. Уточнява понятия, свързани с етиката, с абстракцията, пише нови богослужебни книги, установява единен правопис.
Става патриарх през 1375 г. по всенародно желание и въвежда в нашето християнство учението за безмълвната молитва, която ни служи в петте века без официална църква и олтар, да палим кандило в домовете си.
По време на османското нашествие единствено със силата на духа си, в отстъствието на Иван Шишман Евтимий успява да удържи обсадения Търновград три месеца. Легендата казва, че когато градът пада, ръката на палача, който трябвало да отсече главата на патриарха, се вкаменила. Баязид се уплашил и заточил Евтимий в Бачковския манастир.
На 1 ноември 1939 г., по повод откриването на Паметника на патриарх Евтимий, пише в блога Стара София, тогавашният кмет на София Иван Иванов казва: „Останал сам, без цар, без водачи народни, разбит и сразен, гонен и измъчван, българският народ виждаше в Евтимия — патриарха на престолния град Търново — последната своя опора и утеха, последната своя надежда!
И този човек, изпълнен с една библейска мъдрост и духовна красота, пое мъжествено пътя на страданията и мъките на своя народ и му бе предан и верен страж до гроб! Той бе последният застъпник за народа пред всесилните покорители и делата му достойно може да се сравнят със славните подвизи на най-големите герои! Той стана вожд народен — грижеше се да запази народа от жестоко изтребление; поучаваше, утешаваше, повдигаше падащите; протягаше ръка на слабите, насърчаваше към мъжество борещите се; вдъхваше на всички вяра и надежда!
И когато джелатът, след като го измъчи да гледа как избиваха най-храбрите от търновските защитници, го покачи на градската стена и вдигна ръка да отсече главата беловласа, целият народ изтръпна и злодейската ръка увисна мъртва! Чудо бе станало! Евтимий бе станал свят за своя народ. Бог го запази за него!“ (Изказването е публикувано в списание "Сердика", брой 9 от 1939 година)