Днес е лесно. Телефон, смс, някое от многото приложения, които ще предадат не само думите ти, ами и тебе самия, докато честитиш някому празниците, избор голям. А как са си честитили Рождество Христово и Нова година през 1907 година например? Това е преди повече от век, телефони е имало само тук таме по най- богатите домове или в институциите, а цялата тежест е падала върху пощальоните.

 

Изкуството на пощенската картичка, напук на новите технологии, все още е живо. В картичките отпреди 110 години мотивите не са много по-различни от днешните емотикони- деца украсяват елха, коледари, свещички и.... прасета. Не стига да ядеш свинско по Коледа, нещо повече- прасетата тогава са били символ на щастие и като такива също стават обект на картичката. До 1931 година има още доста време, Кока-Кола още не е изобретила Санта Клаус, нито руснаците са го преформатирали в Дед Мороз, който пък у нас ще стане Дядо Мраз. Няма го. Нито него, нито дядо Коледа- впрочем традиционният поздрав тогава е Честито Рождество Христово. 

По-интересни от картинките са посланията на гърба. Картичката е отворено писмо, неговото съдържание е достояние на всеки, у когото попадне и въпреки това далеч не се е изчерпвало само с пожеланията за празниците. По- скоро хората са използвали повода да се обадят, за да разкажат малко и за себе си. Това пък води до толкова дребен шрифт, че някои трябва да се четат с лупа и може би точно така са били четени. Не е много лесно върху площ от пет на пет сантиметра да напишеш, освен задължителните пожелания, че вече си " добре откъм здраве", "усилил си се", обаче майка ти страда от ревматизъм и и трябва някакво лекарство, дето не се намира, но вече се повдигна" .

Картичката е изпратена от Трявна до г-н Брънеков, адвокат в Ямбол. Още по-съдържателно е написаното на картичката, изпратена от Лила от Плевен до приятелката и г-жа Зинка Андрея Иванова от Червен бряг. Тя е написана през 1925 година, но традицията все още си е в същите рамки. " Мило Зине, моите най- искрени пожелания за всичко хубаво, за което душата ти копнее! Няма ли да ми се пообадиш някога- тъжи Лила- Аз все се каня и ред не ми остава. Знаеш, разбира се, че си имаме пак момченце- Емил, същото като момиченцето, което изгубихме и затова му сложихме това име...коджа се озорих с две малки деца едно след друго, но моля Бога само да са здравички. Когато имам време, непременно да пиша повече."

В антикварния магазин "Пловдив" на ул. "Съборна", в който има най- богата сбирка от архивни пощенски картички, е попаднала очевидно колекция от някой си български студент в Париж. Мосю Владиславов. Новата 1907 година му честити сестра му Иванка Владиславова, а посланието, преодоляло толкова километри, звучи малко странно: "Баче Славко, аз получих картичката, за което благодаря, да не беше писал, и аз нямаше да ти пиша. Чистито Рождество Христово, твоя сестра."

Кратко и ясно - ако ти не беше пратил, и аз нямаше. Кой знае какво се крие зад тези думи... По-любезен е друг роднина на въпросния студент Владиславов в Париж, който му пише: "Бачи Славко, аз ви получих картичката и просто ви благодаря за нея. Поздрав, твой Георги". Георги може би е по-малък брат на студента, защото за следващата 1908 година вече е по-многословен: " Бачи Славко, Ч.Р.Хр. и Н.Г. Нас ни разпуснаха на 21. Вий учите ли на Нова година? Нас ни дадоха матрикулите. Аз нямам слаб и среден. Бачи Дане е купил една монета от чисто сребро, на едната страна глава, на другата- надпис. Послепис: Бачи, тук ни каза учителят по гимнастика за кърпи, ако има хубави и по-евтини, да ми купиш"...

Пак да напомним, че текстът е на гърба на малка пощенска картичка, наполовина зает от адреса и марките. Впрочем марките по онова време са с лика на Фердинанд.


" Драги Райно и Георги, нашите най- сърдечни пожелания за новата 1914 година. Георги дойде и си отиде". Толкова. Картичката е до Станимака.
С една картичка може да поздравиш целия род. Като Марийка Мерджанова, която честити 1907-ма година на дружката си госпожица Иванка Владиславова: "Мила ми Иванке! Получих картичката ти и благодаря, че не си забравила. Картичката дадох на Станка Чичовска. Поздрави мама ти и кака ти Марийка от мама също и господина Минков от тати. И най- сърдечен поздрав, от мен, твоя другарка Марийка"...


Когато гледаш живота със задна дата, винаги е интересно какво е последвало след пожеланията. Дошла е новата 1907-ма година. Тя остава в историята със събития, настъпили точно когато пощальоните са разнасяли тези картички- Рождество Христово тогава се отбелязва на 6 януари. На 3 януари група студенти освиркват княз Фердинанд пред Народния театър, на другия ден Министерски съвет закрива с указ Софийски университет за шест месеца и уволнява целия академичен състав. В отговор на това оставка подава министърът на културата проф. Иван Шишманов.

Следващата си академична година най- старото висше учебно заведение започва с преподаватели чужденци и гимназиални учители. Обществото реагира, при 70 преподаватели са се записали...седем студенти. Едва година след закриването си, през януари 1908 година, след сформирането на ново правителство на Демократическата партия с министър-председател Александър Малинов, университетът се връща в предишния си вид със старите си преподаватели.

Но това тепърва предстои, когато мосю Владиславов е изпращал от Париж картичка на сестра си г-ца Иванка....С прасета за щастие.