Величествените сгради от първите години на XX век не са малко. Една от тях се откроява със спиращи дъха фасади, две кули и не на последно място - часовник. Сградата, в която се помещава Министерството на земеделието, храните и горите, се намира в центъра на София - на бул. "Христо Ботев" 55.

Подобно впечатляващо здание не може да бъде подминато току-така. Извитата фасада и богатата украса на сградата приковават погледите отдалече.

Проектът е на легендарния български архитект Никола Лазаров. Сред най-известните му проекти са Паметникът на освободителите и Паметникът на загиналите в Сръбско-българската война – 1885 г. в Русе; Обществена баня в Плевен – 1905 г. (днес галерия Светлин Русев); Централен военен клуб в София – 1907 г.; Варна; Военен клуб в Пловдив – 1908 г.; Българска централна кооперативна банка на улица "Иван Вазов" №1 в София – 1910 г.; Драматичен театър във Варна – 1911 г.; Основната сграда на двореца Врана край София -1914 г.; Дворецът Евксиновград, доизграден заедно с арх. Херман Майер; Търговска гимназия (днес Икономически университет).

По-голямата част от сградите, строени от Лазаров, са паметници на културата. Те се отличават с детайлната си украса - барокови форми, кули, балюстради и други. Това важи и за сградата на Земеделското министерство.

Проектът за зданието, предвидено за Окръжна палата, получава първа награда на престижен международен конкурс през 1912 г.  Заради избухването на Първата световна война реализацията на проекта се забавя, като строежните дейности започват едва през 1920 г. Стотици работници се включват в строежа. Въпреки таланта на арх. Лазаров той е принуден да се оттегли от проекта, тъй като инвеститорите смятат, че бароковите форми не са актуални за периода. Довършването на сградата става отговорност на неговия пръв помощник арх. Илия Попов. Зданието се строи над 7 години и е завършено окончателно през 1927 г.

Въпреки разногласията сградата запазва автентичността си, както и замисъла на Лазаров. Двете кули и купола в централната част на сградата са свидетелство за сецесионовия почерт в украсата. Релефните мотиви между прозорците също са характерни за сецесиона. В центъра на големия купол е разположен часовник, декориран с пластика, наподобяваща венци и медальони.

До средата на 40-те години сградата приютява Окръжната палата на Царство България. Там са събрани всички окръжни служби: Окръжната сметна палата, Окръжното управление, Окръжните медицински и ветеринарен лекари, Окръжните инженери и архитекти, Окръжните училищни инспектори, Окръжното контролно бюро по мерките и теглилките. Освен тях в сградата са Постоянната комисия с бюрата си: Техническо-училищно, Водоснабдително и Планоснемачно, Дирекцията на статистиката, Лесничейството и Районният горски инспектор.

След смяната на властта през 1944 г. там се настанява Министерство на земеделието. В периода 1971 – 1975 г. зад пищната сграда е построена нова, която се свързва със старата с преходник-коридор. Днес главния вход се отваря за използване само при посещение на важни делегации в министерството.

"Немалко пристигащи от гарата по булевард "Христо Ботев" гости от провинцията и чужбина на ъгъла на булеварда и ул. "Пиротска" спират файтона или автомобила за малко, за да се полюбуват на това здание, което и в далечината със своите гиздави кулички изглежда гигант, като едно красиво чудовище, което едновременно буди удивление и възторг у зрителите, мами и привлича веднага вниманието им. Мнозина са имали случая да разглеждат отвън този колос, без да са имали възможност да влязат вътре му и го разгледат; поради това за вътрешното му устройство те нямат представа, а и не всички знаят добре предназначението му. Ако влизането в него беше позволено за любопитните, всеки ден с хиляди столичани и провинциалисти биха влизали вътре; но това засега е невъзможно, понеже там се работи усилено и като така не е изключена възможността да пострада някой при бързата, усложнена и твърде интензивна работа", пише за сградата на министерството Б. Андреев във вестник "Пряпорец" през септември 1926 г.

Снимки: Old Architecture BG