15 века след похода на най-малкия син на хан Кубрат- Алцек до Апенините,  българските следи в Италия са десетки. Имена на местности, малки градчета, езера, езера, имена.  Едно от тях, Болгери, близо до Ливорно, заслужава по-сериозно внимание. Включихме го в тосканската си обиколка, не толкова водени от местен патриотизъм, а заради факта, че градчето е задължителна спирка от всеки първокласен винен тур в областта.  То се намира на 40 км от Пиза, където има летище, достатъчно близо до туристическите центрове Флоренция и Сиена, но далеч от шумните тълпи туристи.

Според Теофан Изповедник след разпадането на Велика България, една част от прабългарите, предвождани от най-малкия син на хан Кубрат – Алцек, се заселва в земите на Лангобардското царство. Алцек получава лангобардската титла за кралски чиновник – гасталд. За пръв път мястото е споменато писмено като Булгари Каструм  през 1075 г. в документ на папа Григорий VII . През 13 век фамилията Делла Герардеска поема владението на града. През Средновековието селището често е жертва на войните за владението в Италия. През 1393 г. е завладяно и разрушено от войската от Флоренция и през 1496 г. от Максимилиан I. През 19 век там живее известния италиански поет  Джозуе Кардучи. През 1970-те години селището е отличено като винарска територия от списанието Decanter.

В момента Болгари е сред дестинациите, които ценителите на виното не пропускат.  То се намира само на десетина километра от крайбрежието, между градовете Чечина и Сан Винченцо.  До него се стига по живописния път Viale dei Cipressi  (Кипарисовия път). Това е живописен, прав път, дълъг около 5 км, ограден с 2 000 вековни кипариси . Той свързва старият път  Виа Аврелия със селото. Едва ли има турист, който не е изкушен от гледката , затова и движейки се по романтичната алея, задължително ще видите поне – двама трима фотографи, които са  излезли от колите си, за да запечатат впечатляващата гледка.

В края на пътя ни посреща изключително елегантния замък Болгери, който сякаш е изваден от рицарски роман.

Веднага след арката се озовахме на малък старинен площад , над който се носеше уханието на прясна паста с трюфели от близката  остерия.  Ресторантчето „При Елена”  освен типичните тоскански ястия , предлагаше и няколко щанда с продукцията на прочутите изби от района и специални подправки.

В района на Болгери и околностите му се произвеждат едни от най-добрите тоскански вина, известни в целия свят. Super Tuscan Sassicaia, произведен от Tenuta San Guido, е може би най-известният (и скъп) бранд.  тъй като се смята за едно от най-добрите италиански червени вина. Сред препоръчваните червени вина са Bolgheri Superiore, Bolgheri Rosso и Ornellaia, а сред белите вина Vermentino Bolgheri и Bolgheri Bianco.

Продължавайки  към  историческия център на селото,  се насладихме на перфектно запазените / и реставрирани/  къщи, магазини за сирена, прошуто и вина, малки ресторанти и таверни, бутиците за кожени изделия, бижута и аромати. И, разбира се, на джелатериите, в които  туристите търсят прохлада в горещите дни под небето на Тоскана.

Ако си тръгнете по залез от Болгери, ще видите как слънцето потъва между хилядолетните кипариси и тази гледка ще остане завинаги запечатана в сърцето ви. Ако останете да нощувате там, ще се насладите на романтично осветените от фенери улици, всяка от която ще ви отведе до някое от местата, в които ще открието пълния баланс на сетивата си.