Психичните разстройства, тревожността и промяната на настроението зачестяват през есента. Мрачното и влажно време, падащите листа на дърветата и напрежението по време на работа са сред основните причини за минорните чувства през този сезон.

Наблюденията на д-р Габриела Калоянова-Кавръкова показват, че пациенти дори се влошават на фона на поддържащото си лечение. „Тези, които имат критично отношение относно страданието си, идват сами, други обаче се налага да бъдат доведени принудително”, посочва специализантът по психиатрия в Центъра за психично здраве в Пловдив. Почувствали дискомфорт през този сезон, някои хора самоволно решават да сменят рязко лекарствата си, което всъщност не е правилно. „Ние коригираме терапията и в хода на лечението наблюдаваме дали има подобрение. Ако не – променяме дозата до стабилизиране на състоянието”, обяснява младият медик, който започва работа тук веднага след дипломирането си.

Д-р Калоянова произхожда от лекарска фамилия. От дете мечтаела да помага на нуждаещи се. Към психиатрията се насочила в университета, когато, като всички свои колеги, трябвало да премине сестрински стаж. Тогава за първи път попаднала в мъжкото отделение на Центъра за психично здраве и това преобърнало професионалния й път. Защото до този момент била категорична, че ще специализира дерматология – далеч по-спокойна, „женска“ специалност.

„След този страж психиатрията ме развълнува, стана ми доста любопитно и интересно“, спомня си д-р Калоянова. На въпрос как се чувства днес в една толкова трудна специалност, отговаря, без да се замисли: Когато човек работи това, което наистина иска, и го работи с желание, няма значение дали има някакви трудности в отделението.

В остро мъжко отделение, където работи допреди две седмици, приемат основно пациенти с влошено психично здраве, вследсвие на самоволно отказване на лекарствата, липса на контрол от семейството и на социален кръг. След изписването им пък, което става със съдействието на близките, тя и колегите й дават препоръки как лечението да продължи в домашна среда под контрола на личен лекар, на специалист психиатър, който да ги проследява всеки месец, и съответно под техен контрол.

„Такива препоръки даваме и се надяваме те да се спазват. В някои случаи това се случва, в други, за съжаление, не“, казва медикът. Очаква да се създаде и Националният регистър на пациентите с психични заболявания, който ще улесни работата им. „Случвало се е да идват пациенти, доведени по спешност, които са от различни градове от цялата страна. Имали сме от Сливен, Шумен, Варна. Наличието на анамнезни данни би олеснило нашата работа от гледна точна на това какво лечение да предприемем при приема и при хоспиталния престой. Мисля, че е удачно това да се организира възможно по-скоро“, смята специализантът по психиатрия. В практиката си е имала и доста агресивни пациенти, но под влиянието на терапевтичната среда този афект се овладява още през първите няколко дни и се балансира в хода на лечението.

Въпрeки някои неуредици в родното здравеопазване, д-р Калоянова не е мислила за реализация в чужбина. „Останах в България основно заради семейството си. Заради моите родители, съпруга ми. Освен това имам доста колеги, които заминаха в чужбина и търсят реализация, и е доста трудно за тях и съжаляват. Това, което са им разказвали, че в чужбина едва ли не ще бъдат посрещнати с пита и мед, всъщност не е вярно. Трудно в чужбина, специално в Европа. В Германия и Франция за започването на специализация е нужно поне една-две години да стоиш там и дори не е сигурно дали ще започнеш“, обяснява младият лекар.

Тя все пак отчита, че у нас има върху какво да се работи, свързано с психиатричната помощ. „На мен лично ми е малко тъжно, че например след изписването на наши пациенти, някои проявяват желание за работа, но търсейки такава, се сблъскват с работидатели, които не ги наемат заради психичното заболяване. Съответно това е една предпоставка за влошаване на състоянието им, тъй като, ако са ангажирани, ако се чувстват пълноценни граждани и хора, нещата биха стояли по друг начин“, смята д-р Габриела Калоянова-Кавръкова.

Младите си колеги обаче насърчава да изберат психиатрия, тъй като е много интересна, вълнуваща и любопитна специалност. Впоследствие могат да се занимават и с деца с психични проблеми, както и със съдебната част на психиатрията. „Но трябва да го усетят дали това е тяхната специалност, дали ще работят с удоволствие, защото тази работа наистина е тежка. Трябва да имат огромното желание и любовта към специалността“, допълва тя.