В България няма нито една жива река. На практика това означава, че няма река, която да не страда, поотделно или с притоците си, от замърсяване, от пресъхване, от прегради, които да спират миграцията на видовете в нея, от копаене за инертни материали или от канализиране. В същото време страната ни е сравнително бедна на водни ресурси – те представляват едва 0,3% от територията ни, а съобщават от организацията WWF.

Към момента на 325 реки в страната ни има построени 270 водно-електрически централи, а още 200 са получили разрешение за строеж.

Климатичните промени и унищожаването на крайречни гори също е пагубно за водоемите. В резултат 60% от рибните популации в Дунав и притоците му са изчезнали през последните 20 години. А в Червената книга на България вече има 50 вида риба – 4 изчезнали и 46 застрашени. Сред тях са и есетрите, древен вид, на възраст от 200 милиона години, връстник на динозаврите.

Рибите са част от цели екосистеми, именно затова изчезването на един вид не е безобидно събитие. То би довело до необратими промени в цялата среда. Затова от WWF призовават за защита на европейския Закон, който регулира намесата на човека във водните басейни - Рамковата директива за водите на Европа.