„За да се създаде нация, най-напред трябва да се създаде театър”, постановява класикът на немската драматургия Йохан Волфганг Гьоте. Не случайно началото на този процес отвежда към Пловдив, където в края на 19 век се полагат основите на модерната държава. Любопитна е историята на възникването на театъра в града под тепетата. През 80-те години на XIX век се създава първият български театрален салон - Международен театър „Люксембург”. Французите Босси и Брюн правят в едноименния хотел ресторант и бирария, терасовидна градина, където по празници свири военна музика, подобно на големите европейски градове.

За да бъдат оригинални и да правят конкуренция на двата действащи пловдивски хотела "Адрианопол" и "България", чужденците изграждат в двора на хотел "Люксембург" специална сграда за театрални постановки, в която могат да играят местните и гостуващите трупи.

Театралният салон е наречен на името на хотела - Международен театър „Люксембург”. Обзаведен е по модела на средновековните театри, има 300 места на партера и 17 ложи с 64 места, пред които стоят мраморни бюстове на 17 класически писатели - Еврипид, Софокъл, Шекспир, Корней, Расин, Гьоте, Шилер...

Има гримьорни за артистите и гардероб за публиката. Театърът е открит на 24 март 1881 г. с пиесата на Шилер „Луиза Милер”, изиграна от гръцка пътуваща трупа. В този период от историята на България, Пловдив се превръща в своеобразна столица на тази полуавтономна област. Седемте “румелийски години” на Пловдив се ознаменуват с творчески кипеж на българската литература, изкуство и култура. Тук работят и творят Иван Вазов, Захари Стоянов, Константин Величков, П.Р.Славейков, художниците Антон Митов, Иван Мърквичка, книгоиздателите Христо Г.Данов и Драган Манчов, видните просветни дейци Найден Геров и Йоаким Груев. Тази енергия протича изключително продуктивно и свързва в творческо приятелство и близост Иван Вазов и Константин Величков. Приятелството на този духовно извисен идеалист Величков с народния поет Иван Вазов предизвиква емоционалното предложение на Маньо Стоянов:
както пред театъра във Ваймар стои двойната статуя на класиците Гьоте и Шилер, работили дружески там, пред бъдещата сграда на Пловдивския народен театър да се издигне паметник на българските класици и приятели - Вазов и Величков.

Театралният учен и литературен критик проф. Д.Б.Митов обобщава емоционално приноса на Пловдив за историята на българския театър:

"В България тетралният живот почна с блясък от провинцията. Пловдив създаде българския театър и с безгранично себеотрицание го прати в столицата”.

Защото след своя гастрол, на 22 юни 1888 г. пловдивските артисти създават в София столичен театър “Основа”. От тогава до днес пловдивският театър остава водещ в значимостта си за българското театрално творчество. През 60-те години тук е създадена Младежка сцена, по подобие на Таганка - символ на свободния дух и креативността. С пловдивската сцена е свързано творчеството на ярки таланти като Любен Гройс, Леон Даниел, Иван Добчев, Крикор Азарян, Димитър Панов, Златина Тодева, Иван Тодев, Марин Младенов, Руси Чанев, Стефан Данаилов, Цветана Манева, Катя Паскалева, Тодор Колев, Стефан Мавродиев, Мария Стефанова, Георги Василев, Илия Секулов, Георги Пенев, Стоян Миндов и цялата будна, жива и талантлива трупа на Драматичен театър Пловдив. Нейните високи постижения и изкуството, което създава внушават силата на думите, извезани върху театралната завеса на драматичен театър "Н.О.Масалитинов ": ТЕАТЪРЪТ Е НАШЕТО СПАСЕНИЕ!

Да са честити и здрави Артистите на Пловдив , дълги години да возвисяват своята публика и никога да не забравят,че тази публика ги обича и стои зад тях безусловно!

Още новини четете ТУК

TrafficNews.bg