Краят на 90-те, комунизмът си е отишъл безвъзвратно, а капитализмът все по настойчиво настъпва в съзнанието на българина. Времената на купоните са отминали, поспестено е нещичко и е време да се захване с бизнес. Я кафене във входа, бакалийка в нечие мазе, плод и зеленчук със зарзават от борсата, магазинче за вносни дънки, "внос" от Илиянци.

Така, в началото на Милениума столичани от всички квартали се юрнаха към "Младост". Моловете още ги нямаше, но пък се строяха Пътеките. Будка до будка, бизнесмен до бизнесмена. От галантерията, та чак до Погребалното бюро и глъч на клиентела.

Сега, 19 години по-късно, пустощта е превзела някогашните накипрени витрини, висят паяжини и табелки: Магазинът се премести на…! Затворено е!



Павел Атанасов е търговец на авто и GSM аксесоари. Работи на Пътеките от около 20 години. Казва, че личното отношение към клиентите е много важно.

"Общо взето се справяме, защото се стараем да си пазим клиентите, да предлагаме атрактивни цени и да е добре зареден магазина, за да можем да откликнем на всичко, което се търси", каза той пред Trafficnews.bg.

"На фона на това, че навсякъде моловете навлязоха и там се насочва народа главно, се стараем да развиваме други отношения. Например да помогнем за поставяне на чистачки, на тасове, даваме указания, които са в помощ на клиентите. Просто се стараем да бъдем полезни, за да можем да имаме клиенти", допълва още той.

Марияна Таскова е фризьор от 33 лета, от години държи студио на Пътеките. Твърди, че всички малки бизнеси в България са ударени от големите корпорации.

"Бих посъветвала политиците да вдигнат стандарта на българина, за да можем всички да живеем добре, а не да вървят в лимузини и да взимат 7 000 лева заплати", обясни тя.

"Хора има, но работим на ниски цени. Не може да работиш на ниски цени и да искаш добър стандарт. Няма как да се получи", допълни Таскова.

Търговец на детски обувки държи тук магазин почти 19 години.

"Естествено е, че при по-голямото предлагане от страна на големите търговски центрове има отлив на клиенти от по-малките търговци и пазари. Много хора също ползват онлайн търговия, което допълнително свива възможностите на малкия бизнес", уточни тя.

Според нея това, на което разчита малкия бизнес са редовните клиенти, с които се създават лични отношения. "Хора, които са доволни не само от стоката, но и от начина, по който се подбира конкретно за тях".

"Правим конкретни неща, за конкретни хора, които вече се знаят поименно. За детенцето Марийка или детенцето Иванчо да се поръчат и донесат точните обувки", допълва тя.

Какво я задържа в борбата срещу големия бизнес ли? 

Работата под слънчевите лъчи!

"Хората, работещи в затворено помещение не само, че получават проблеми с дишането или с кожата, но и влияе лошо и на психиката. И колкото и да е прашен Пазарът, той е на открито и има слънчева светлина. В голяма част от офисите не бих могла да отида на работа с кучето си. Тук мога".

Задържа я това, че няма случай, в който да отиде в супермаркета да напазарува и да не срещне поне 4-5 майки, които и се радват като я видят.

"И казват: "Как си? Завърши ли детето?". До такава степен сме близки, че те знаят кога на моето дете са му били матурите. Аз знам кои техни деца учат в арт училища, кои са в математически гимназии. Споделяме опит - кое дете е получило алергия, на кое му е паднало нокътче и други... Това са дълги години, в които се създават контакти", обясни тя.

А Пътеките ставата все по пусти, останали са търговци на над 40, 50, 60 години.

"Може би много от тях стоят тук, защото нямат самочувствието да отидат някъде и да кажат, че са способни да свършат работата, а те имат рутината и психологията да я свършат".