Майстори от цяла България показват какво могат на изложението на традиционни български занаяти, което започна в петък и ще продължи до неделя в столичния мол "Сердика". 

На близо 15 щанда могат да се видят от дрехи с национални шевици,  ръчна бижутерия, художествена обработка на дърво, керамика и даже грънчари, които на място показват уменията си.

"Всеки край на България си има своя традиционна шевица", разказа пред TrafficNews.bg Мария Панева, която продава ръчно извезани дрехи. Най-богата й се струва шевицата от македонския край, макар самата Мария да не е оттам. Тя е пенсионер и печели допълнително чрез умението си да бродира.

"Това, че всеки край си има свои мотиви и плетеници, както и характерни цветове, ме привлича. Преди да разработя някой модел, първо проучвам от кой край е", обяснява тя.

Интересът към нейния занаят търпи пикове и спадове, но сега младите все по-често купуват дрехи с български мотиви, категорична е Мария.

"От сутринта поне 3-ма младежи и 2 момичета дойдоха да разгледат ризите – интересуват се. Дрехи с традиционните мотиви са подходящи и за кръщенета, правила съм и булченски рокли за чужбина. Една риза със софийските мотиви например, спокойно може да се носи с дънки!", допълва Панева. 

Ирина Сардарева пък е шапкарка – мъжки занаят, както казва тя, защото да направиш шапка е много по-трудно, отколкото си мислим и са нужни силни ръце! Тя се увлича по шапкарството заради собствената си страст, иначе е учителка по химия.

„През 1992-ра година започнах да правя шапки, защото в личния си гардероб имах 25 шапки. Една шапка се прави с много труд, с много умение и с много пари.

Всичко се прави на ръка. Започваме с формата. Всяка шапка се опъва на дървена форма като скулптура, а това става само на ръка и изисква сила. Шапката се опъва много бързо - за 2 минути трябва да е готова", обясни Сардарева. Според нея шапката е признак на индивидуалност. 

"Следващият момент също не е лесен, защото за всяко настроение, за всяка жена, трябва да създадеш нов дизайн на украсата. Първо, аз мразя времето, в което всички трябваше да бъдем еднакви. Затова сега бълвам различни идеи. Не си представям две жени да се срещнат на едно място и да бъдат с еднакви шапки!" , смее се шапкарката. Най-голямата тайна в една шапка е любовта - без нея тя не се харесва и не се продава, категорична е Ирина Сардарева.

И ако е имало нещо преди суетата по българските земи, то това със сигурност е дърворезбата. Традиционен български занаят, който продължава да прави неговите чираци горди майстори. За Димитър Христов дърворезбата е удоволствие и работата не му тежи. И няма машина, която да може да измайстори неговата творба.