Проблемите с образователната система в България са толкова много, че радетелите за промяната и будителите (в истинския смисъл на думата) изглеждат като мираж в пустиня.

Белите лястовици в българската образователна система не са много, но все пак ги има и истинското доказателство за това е цялото ръководство на столичното 81 СУ “Виктор Юго”, а всичко онова, което се случва под покрива му, се дължи на усилията не един зам.-директор, който чисто и просто има мечта.
Името му е Цветан Спасов и колкото и налудничаво да звучи всичко започва в ДАНС. Преди да стане учител по физическо, Спасов работил в държавната структура, а контактът му с хора се основавал предимно на строгия и твърд тон.

“Съвсем случайно стана. Работата ми беше такава, че рядко се задържах вкъщи. През 2011 г. жена ми ми остави тук документите за кандидатстване. Аз не знаех. В деня на интервюто имаше 89 души. Аз никога не бях работил с деца. Работил съм винаги с хора, които знаеха да се подчиняват на “нареждам”, “заповядвам”.

Много хора знаят, че по онова време, за да те вземат за физкултурник трябваха “дела, дела и пак дела” - малко комунистически девиз. Освен това, аз бях настроен адски негативно. Начинът, по който съм работил с хората до онзи момент, беше съвсем различен, тонът не трябваше да е благ. Тогавашното ръководство обаче ми гласува доверие, макар и аз да бях настроен негативно, макар да бях с нагласата, че ще бъда там за кратко. Така се завъртяха нещата, че децата ме спечелиха”, разказва пред Glas.bg зам.-директорът.

И Цветан остава. А личността му е в тотално противоречие с професионалната му кариера в ДАНС - посреща ни един мъж в разцвета на силите си, стиска ръката ни с усмивка и веднага започва да ни развежда из столичното училище в кв. „Младост” 3.

Причината да отидем е един проект на финалната права, чиято реализация отнема две години, много труд и огромна доза желание.

В 81-во СУ е открита първата в България паралелка “Хуманитарни науки”, в която ще се изучават основите на спортната журналистика.

Преди да ни разкаже подробно за революционната идея, Цветан Спасов ни развежда из цялото училище. Личи си, че колективът влага страшно много - време, усилия, пари, а спортът в училище “Виктор Юго” е на почит. Доказват го десетките купи, спечелени от състезания срещу именити клубни отбори.

“Спортът е изградил всичко, което представлявам. А спортът и образованието трябва да вървят ръка за ръка - едното да не пречи на другото. Спортът е до време, а знанията са вовеки. По телевизията съм гледал много видни спортни журналисти от сегашното поколение. Много от тях не са запознати с конкретика, неща, които специализирано се изучават във висшите учебни заведения. Тази необразованост страшно много ме дразни.

Затова и две години мислихме много - какъв да бъде плана, на какво да ги научим, какви умения искаме да придобият тези деца. Когато влязат в университет, там само да надграждат”, разказва пред Glas.bg Спасов.
Програмата в действителност е доста добре обмислена. Тя трябва да включва всички задължителни по учебен план дисциплини, но пък да има и учебни часове, съобразени с профила на паралелката.

“Много ме е яд като видя млади хора, които не могат да се изразяват сериозно, не могат да намерят точната дума, да обяснят правилно онова, което искат да кажат”, коментира младият зам.-директор. Това е и основната причина в паралелката да се изучава “Езикова култура” в часовете по БЕЛ.
Всеки един предмет, заложен в програмата, ще преминава обаче през призмата на спорта.

“В програмата по “Информационни технологии” вкарваме влогове, блогове - всичко, което е необходимо за един журналист, за да знае къде и как може да получи информация, как да я обработи законосъобразно и спрямо всички етични правила”, допълни той.

Интересно, но има заложен и предмет “Спортна журналистика”, където ще преподават специалисти и академици от Националната спортна академия. Висшето учебно заведение вече дори има сключен договор със столичното училище.

“Навързали сме така нещата, че всичко да върви ръка за ръка - спорт с образование и образование със спорт. Балът наистина ще бъде много висок, децата ще са страшно натоварени, но това е целта - да вдигнем нивото и качеството на образованието. Това е голямо предизвикателство за нас и за преподавателите. Разчитаме на деца, които искат да постигнат по-висок образователен ценз, да постигнат по-високи цели”, отсече той.

Цветан Спасов е от онези зам.-директори, които не са се пуснали по течението. Не защото не могат, а защото не искат. Единствената им цел е в образователната система да започне да се случва нещо. Да се разруши статуквото, че децата затъпяват, а учителите работят без каквато и да било мотивация.

“Децата нямат спирачки, ако знаеш накъде да ги насочиш. Важното е да знаеш как да ги мотивираш. Винаги има начин. Ако ти намериш подход, стават уникални неща. Децата, които са част от отбора по хандбал, тренират всеки божи ден след часовете, а на следващия ден са с научени уроци. Колегите са доволни, ние сме доволни. Децата също са доволни. Намаля агресията сред децата. Вместо тези деца да са на улицата, да се събират с хора, които да им вменяват определени неща, те са при нас, в залата. Вижда се резултатът”.

“Тук е учил Бербатов. Всички знаем какво е постигнал той. Защо тук да не учи следващия Манченко или някой от старото поколение спортни журналисти, на които аз съм се кланял? Искаме конструктивната критика да се върне в медиите. Защо да не качим ценза на средното образование? Това ми е мотивацията”.
Всичко започва с една родителска среща.

“Събрах родителите и им заявих - искам да направя нещо невъзможно. Обзаложил съм се с колегите от други училища, че това ще се случи. Искам пълното ви съдействие”.

И нещата се случват. Невъзможното става възможно, а от догодина първата паралелка в България. Затова и ролята на родителите в целия процес е много важна. Това се оказва съществен проблем в цялата образователна система. Разделителната линия родители-учители се оказва в огромен ущърб, най-вече на децата.

Пътят за решението на редица проблеми би трябвало да минава през комуникацията между образователната институция и семейството, а такава сякаш липсва, защото и двете страни си мислят, че отговорността им свършва до прага на дома, или пък до прага на училището. Това обаче съвсем не е така, а съвместната работа постига впечатляващи резултати и 81-во СУ го доказва.

“Единственият учебен предмет сме, в чието име все още фигурира думичката “възпитание”. Държим на тези три букви в абревиатурата - физика, възпитание и спорт. И нещата вървят. Попаднах и на родители, които имат желание да помогнат, да съдействат във всяка една сфера. Това ме задържа тук и доведе до нещо като тази паралелка”.

И какво се оказва - Цветан Спасов един човек, минал през структурите на ДАНС, влязъл в образователната система, която не е в никак добро състояние, е готов на всичко, за да случи промяната. А, оказва се, промяната никак не е невъзможна.