Нов закон разгневи оцелелите читалища у нас и доведе до закани за протести. И постави на преден план въпроса за днешната роля на един от символите на българщината дори в най-мрачните години от историята ни. 

Читалищата в България винаги се свързват с Възраждането, с борбата за запазването на културата ни. Първите подобни форми на самоорганизирана народна дейност възникват възникват още през 1856 г. в Свищов, Шумен и Лом. Те са ключови във формирането на българското самосъзнание. Невероятен факт е, че през Възраждането у нас работят над 130 читалища.

Към януари 2016 г. броят им у нас е 3614. Въпреки това те сякаш са изгубили някогашната си слава. Все пак читалища могат да бъдат открити дори и в най-малките населени места у нас. Именно там те са единствената културна институция. Доста често в тях се помещават пенсионерски клубове, библиотеки. Провеждат се литературни четения, театрални постановки, кинопрожекции. Но на тях не се гледа като на „сериозна” културна институция. Мнозина смятат, че те са остаряла форма и не са достатъчно интерактивни. Парадоксалното  е, че те са устояли на времето и не са изчезнали, но изглеждат на прага между живота и смъртта.

На 23 май ръководствата на читалищата у нас организираха масов протест пред Министерството на културата. Причина за недоволството беше новата нормативна промяна, която изисква вписването на председателя на читалището като юридическо лице в Агенцията по вписванията. Според представителите на културните институции те са третирани като търговски дружества.  

"Откога институция като българското читалище се свързва с риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм?"​, питат във Facebook групата "Да спасим читалищата!!!".

Става въпрос за Закона за мерките срещу изпирането на пари, който беше приет през 2018 г.

В народното съзнание читалищата се свързват основно с просветителна дейност, а не с търговска.

"Абсурдната Декларация, която е част от изискванията, свързани с въвеждането на различни мерки за намаляване на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, превръща председателят (представляващият) читалището с вписването му в Агенцията по вписванията с тази декларация като лице, отговарящо за всички финансови операции на читалището  (визират се евентуални постъпления на парични потоци по сметките на читалищата от офшорни чуждестранни компании, прикрити като дарение), който формира гражданското интернет движение.

Читалищата трябва да запазят лицето си чисто. Нашите искания са кауза за духовност и култура!”, пишат в отворено писмо до медиите и институциите председатели на читалищни настоятелства и читалищни секретари.

До протест така и не се стигна заради евроизборите, които ще се проведат на 26 май у нас. Неформалната инициаторка на недоволството Зорница Баракова настоя протестът да не бъде обвързан политически и го отложи. Други пък се притесняват от солени глоби, ако не регистрират читалищата в Агенцията по Вписванията.

Снимка: БГНЕС