Парламентът направи крачка в посока на дисциплинирането на некоректните работодатели с промени в Кодекса на труда, приети със съгласието на депутати от всички парламентарни групи.

Инициативата зя тях дойде от омбудсмана Мая Манолова, която беше залята от жалби на работници, които не получават заплатите със месеци, след това им се налага да водят дълги съдебни битки и в крайна сметка пак не получават изработеното от тях.

С приетите поправки вече работодателите са длъжни да платят обезщетенията на служителите си не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който е прекратено трудовото правоотношение, освен ако в колективния трудов договор не е предвидено друго.

След изтичането на този срок работодателят дължи с обезщетението заедно със законна лихва.

Освен това вече работодатели, които дължат заплати, няма да имат право да участват в обществени поръчки като изпълнители и подизпълнители.

Работниците пък ще могат бързо да поискат въз основа на влезли в сила предписания на Главна инспекция по труда издаване на заповед за незабавно изпълнение. По този начин те ще могат да си получат дължимото без да им се налага да водят съдебни дела за установяването на размера и основанията.

Според соцдепутата Георги Гьоков има страх във работодателските организации да не би да се намалят средства във фонда за гарантиране на вземанията на заплатите и заради това са против поправките.

Той обаче смята, че тези промени в Кодекса на труда не решават проблема с неплащането на заплатите и цитира данни на Инспекцията по труда, според които дължимите суми към наетите възлизат на 10 милиона лева.

Светлана Ангелова от ГЕРБ защити измененията и отсече, че проблемът с неизплатените заплати не е нито ляв, нито десен.