Хората се притесняват от фалшивите новини, но не искат да плащат за истински. Това е едно от основните заключения в годишния доклад на Института за журналистика на "Ройтерс", анализирал тенденциите през 2018 г. за онлайн медиите. Той се основава в значителна степен на онлайн проучване на близо 75 000 потребители от 38 държави.

В България едва 7% са платили през миналата година абонамент за онлайн новини, като този дял е най-висок (12%) при младите читатели на възраст 18 - 34 години. Дори в развити медийни пазари данните не са мног опо-високи - 8% в Германия, по 9% във Великобритания и Франция, 16% в САЩ.

"Не виждаме никакви признаци мнозинството от хората да са готови да плащат за онлайн новини, макар че мнозина признават, че информацията в интернет често е твърде много и объркваща", казва Ник Нюман, старши анализатор в института на "Ройтерс".

Данните сочат, че 55% от анкетираните са притеснени от дезинформацията и този дял на много места се увеличава въпреки усилията на правителства и на социални мрежи да ограничат ефекта от фалшивите новини. Във Великобритания например 75% казват, че са загрижени от това, че трудно различават кое е истинска и кое е измислена новина в интернет, а това е увеличение с 12 пункта само за една година.

Близо една четвърт от хората по света (и цели 40% в САЩ) казват, че реагират, като се обръщат към "по-почтени" източници на новини (макар че е оставено на анкетираните сами да определят какво влагат в този термин).

Над половината човечество днес има достъп до новини благодарение на връзка със световната мрежа, но в същото време огромна част от приходите от реклама се премести към американските гиганти Google, Amazon, Facebook и Apple (известни още като GAFA).

Приходите намаляват, съкращават се служители или цели издателства сменят собственика си, но успешен отговор на проблемите са намерили само шепа големи имена в медиите. Останалите са изправени пред мрачната реалност да изчезнат напълно, тъй като едва-едва са се увеличили потребителите, които през последните 6 години са се абонирали за онлайн издания.

В САЩ например след бум на интерес около кампанията и победата на Доналд Тръмп на президентските избори през 2016-2017 г. не последва трайно увеличаване на интереса към платен достъп до новини. Във Великобритания драмата около Брекзит има обратен ефект - една трета от читателите казват, че избягват да четат новини, защото ги потискали и защото не вярват, че написаното е истина. я има и във Франция, най-вероятно заради протестното движение на "жълтите жилетки".

Поначало повечето от потребителите разполагат с ограничен бюджет за онлайн абониране. В САЩ например абонатите са предимно заможни и завършили университет, което вероятно обяснява защо са се насочили към "Ню Йорк таймс", "Уолстрийт джърнъл" или "Вашингтон пост". Но в детайлите има скрити "дяволи" - според изданието Vox почти 40% от абонаментите на "Ню Йорк таймс" са за секциите за готвене и кръстословици.

Потребители споделят пред авторите на изследването, че им е писнало непрекъснато да им предлагат абонамент в интернет откъде ли не. Мнозина от тях предпочитат да платят за забавление - Netflix , Spotify, Apple Music и Amazon Prime - и това се оказва новата заплаха за създателите на новини.

"Не е изненада, че новинарските сайтове слизат надолу в списъка, особено този на младежите, когато стане дума за плащане", казва Нюмън. От участниците в проучването за доклада, запитани в какво биха вложили пари (ако ги имаха) за едногодишен абонамент, едва 7% в групата до 45 години избират новинарски сайт. За сметка на това 37% биха платили за достъп до видео и 15% - до музика.

Нюмън обръща внимание на още един феномен, работещ срещу приходите на редакциите. Това са агрегаторите на новини - Apple News+ например предлага абонамент за частичен достъп до заглавия като TIME, The Atlantic, The New Yorker, Vogue, The Wall Street Journal и Los Angeles Times. Повечето от тези издания са с платен достъп и когато потребителите ги четат през посредник, се отнема пряката връзка с читателите, а рекламодателите нямат нужната информация, за да могат да провеждат през редакциите ефективни тясно фокусирани кампании.

"Въпреки повечето възможности за платено съдържание най-вероятно повечето новинарски сайтове ще оставят свободен достъп заради ниските приходи от реклама на пазар, на който големите технологични платформи държат повечето от козовете", обяснява още Нюмън. "Това е мястото, на което конкуренцията ще е най-остра, където е най-застрашена репутацията на журналистиката и където ще са съдбоносни за оцеляването интелигентните стратегии и разнообразяването на източниците на приходи."