Мечът и пръстенът на хан Кубрат напълниха с посетители Националната галерия в столицата навръх 24 май. Реликвите са част от окритото през 1912 г. съкровище край селцето  Малая Перешчепина в днешна Украйна, което се съхранява в Ермитажа в Санкт Петербург, най-големия музей в Русия.

Артефактите, изложени в Балната зала на бившия дворец, ще останат у нас до 30 юни като представянето им е под гръмкото име "Дни на Ермитажа", макар други експонати от огромната колекция на Ермитажа да няма. Любопиството към меча и пръстена на владетеля на Велика България, влязъл в учебниците със снопчето пръчки, които чупел една по една, за да накара синовете си да са единни, беше подгрято още сутринта от премиера Бойко Борисов.

Той дойде да разгледа изложбата заедно с генералния директор на ЮНЕСКО Одри Азуле преди официалното откриване в 16 ч. следобед. Тогава Борисов обясни, че е натоварил културния министър Боил Банов да уговори ръководството на Ермитажа да разреши да се направят копия на меча и пръстена. 

„Говорихме с президента Путин, като бях там. Българите днес имат възможност да видят пръстена и меча на хан Кубрат. Освен всичко, което е направил, до ден днешен дава пример. Дори девизът на европейското ни председателство беше „Съединението прави силата“, коментира Борисов.

Министър Банов потвърди, че ако големите началници не се били разбрали, много трудно можело да се случи само в рамките на 6 месеца да се организира идването на двата артефакта, чиято застраховка е твърде солидна сума, а охраната и грижите по тях били истинско ходене по мъките.

В словото си на откриването столичният кмет Йорданка Фандъкова, която дойде със своя заместник с ресор култура Тодор Чобанов, заяви, че се надява още експонати от прочутия музей край Нева да гостуват в София.

Проф Георги Вилинбахов, зам.-директор на Ермитажа, съобщи пред TrafficNews, че през септември у нас ще дойде шефът на музея Михаил Пиотровски за да преговаря за размяна на експозиции. Очаква се гостът "да не дойде с празни ръце" и още тогава  други уникални експонати от руските хранилища, които имат отношение към българската история, да бъдат изложени в Националната галерия.

Днес млади и стари напираха да снимат меча и пръстена на хан Кубрат, а мнозина се опитаха да си направят и селфи пред стъклената витрина, където бяха поставени реликвите. "Защо мечът е толкова ръждив и прояден, а пък ножницата му е като нова", умуваха хлапета, които не бяха наясно с възможностите на реставраторите. Други пък се опитваха са разчетат надписа върху пръстена. Монограмът гласи ΧΟΥΒΡΑΤΟΥ ΠΑΤΡΙΚΙΟΥ (ХУВРАТУ ПАТРИКИУ), доказващ името на получилия патрицианско достойнство  хан Кубрат. 

Разкритието, че намереното край селцето до Полтава съкровище с 800 предмета е на българския владетел хан Кубрат е на германския археолог проф. Йоахим Вернер, който огласява хипотезата си през 1984 г.  Колекцията на хана включва коланна гарнитура от злато, параден железен меч с изящно изработените и украсени златна дръжка и ножница, две златни закопчалки за мантия, две златни гривни. Най-важният артефакт сред тях обаче е пръстенът с монограм.

Столичани определено обаче бяха впечатлени повече от меча, въпреки следите от времето върху него. 

На влизане посетителите можеха да се почерпят с чаша вино, а свободният вход за празника доведе до дълги опашки още във фоайето на галерията.