В сряда 15 затворници, повечето от които с доживотни присъди, спечелиха делото си за това интимните им свиждания да се провеждат без камери и без присъствието на надзиратели. Затворниците се жалват от заповед на директора на ГДИН, с която са лишени от уединение при въпросните удължени свиждания. Според заповедта те продължават до 4 часа и представляват поощрителна мярка за лишените от свобода. В затворите от закрит тип се провеждат в помещения, при възможност оборудвани със системи за видеонаблюдение и мероприятието протича в присъствието на надзиратели.

Според лишените от свобода обаче така те са са подложени на унизително отношение и не се зачита правото им на личен и семеен живот. Казват и че има нарушение на международни актове за защита на личните данни.

Въпреки че четричленният състав на ВАС реши да отмени заповедта за камерите и надзирателите, в правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража се появи подобно изискване, докато течеше делото на затворниците. Така според съда видеонаблюдение не може да има по принцип, а трябва да се преценява всеки отделен случай.

Делото беше образвувано по жалабата на общо 15 затворници и техни половинки. Сред тях са извършителите на едни от най-нашумелите случаи в страната ни през годините.


Австралиецът Джок Полфрийман, който изтърпява 20-годишна присъда за убийството на студента Андрей Монов също е един от борещите се за интимни взаимоотошения без наблюдение. Окончателната присъда на Полфрийман дойде юли 2011 г. Въпреки това той е в ареста още от края на 2007 г., когато извърши убийството в центъра на София, на площад „Св. Неделя“.

Според обвинението до трагичния край се стигнало след спор и сбиване с компанията на Монов, която се състояла от 16 момчета. Австралиецът намушка фатално с нож студента и рани тежко друго от момчетата Антоан Захариев. Случаят нашумя сред футболните агитки, тъй като Манов беше част от тази на Левски. Освен това баща на убитото момче е известният психолог , бивш сътрудник на Държавна сигурност и бивш депутат от БСП Христо Монов. Тезата на Полфрийман винаги е била, че той е извадил ножа при самозащита, след като се спречкал с група младежи, опитвайки се да защити мъж от ромски произход от тях.

В списъка на жалбоподателите е и Марио Пеев, по прякое Щайгата. В началото на 2016 година Софийски градски съд реши той да остане в затвра до края на живота си, но решението не е окончателно. Щайгата е обвинен за убийството на своя приятел Борислав Добрев – Точката. Действието се развило през 2010 година в местността „Свинарника“. Точката трябвало да помогне на рецидивиста, за да не влезе в затора. Вместо това обаче той му задигнал 30-хиляди евро и документите.

Всъщност Пеев е в затвора още от 2010 г., излежавайки 11-годишна присъда за друго убийство, случило се 4 години по-рано. Жертвата била бизнеспартньора на Щайгата Васил Василев. Двамата се занимавали с автокражби и търговия с дрога. Според разкази на щайгата до убийството се стигнало, след като Василев го завлякъл с 12 хиляди лева, защото ги похарчил на комар. Тялото на Василев беше намерено зровено на Витоша. Срещу Пеев са повдигани обвинения и за други две убийства – това на летописеца на мафията Георги Стоев и на митническата шефка Шинка Манова. И по двете дела обаче участието на Щайгата не беше доказано.


Друг от затворниците Станислав Методиев – Сиси пък през 2012 г. беше осъден на 30 години затвор за множество престъпления, сред които изнудване, лихварство и убийства. Пернишкият сериен убиец беше арестуван през 2009г. Той е обвинен за умишлените убийства на на бармана Цветелин Карпузов, на съученичката му Биляна Кръстева и на полицейския син Кирил Христов. Трите убийства са извършени от януари до април 2009 г. Осъден е и за показния разстрел на наркодилъра Николай Христов-Хайо през 2008 г. Според публикации в медиите той е избил най-малко 15 души от края на 2005г., които обаче така и не са доказани. Причината за това била целта му да оглави разпадащата се наркогрупа на убития през октомври 2005г., Райко Кръвта.

Мирослав Събев пък е признат за виновен по обвинения за грабеж и убийство и осъден на смърт през 1995г. . В резултат на премахването на смъртната присъда в България през 1998 г., на 25 януари 1999 г. присъдата му е променена на доживотен затвор без право на замяна под така наречения „специален режим” (възможно най-строгият режим, при който затворникът трябва да бъде държан в единична килия с извънредни мерки за сигурност). Събев, заедно с още двма души е обвинен за двойното убийство в Радва. На 25 и 26 юни 1993 г. в местността "Кокъла" край Равда са намерени телата на братовчедите Нели Чакърова (24 г.) и Любен Радев (21 г.) от София, които били в неизвестност от 15-ти юни. Едното е било покрито с малко пясък, другото – под метър строителни отпадъци. Според обвинението убийствата били извършени от Събев, в съучастие с колегата му – спасител в детския лагер в местността Димитър Неделчев и сервитьора Стоян Пашкулев.

38-годишният Назъм Азис пък излежава доживотна присъда за жестокото убийство на таксиметровия шофьор Димитър Янакиев през юни 2006 г. край Хасково. Според обвинението Азис наел таксито, заедно със съучастник именно с идеята да убият шофьора. Тялото беше намерено с огнестрелна рана във врата, в лозе край града, а колата му беше опожарена. Затворникът стана известен и с „голия си протест“ в Старозагорския затвор срещу отказа на служители от ведомството да го заведат на сексолог.