Освен мозъци, от България вече изтичат и работни ръце. Това отчита изследване на младежта, проведено от "Галъп Интернешънъл".

Емигрират все повече нискоквалифицирани младежи, които не намират перспектива в страната. Младото поколение у нас се откроява като консуматорско. Младежите не четат, не спортуват, но пазаруват често, дори и най-бедните от тях.

Промените в ценностните нагласи като цяло са в положителна насока. За младите личната независимост продължава да бъде приоритет (80%), но като най-актуална ценност в съвременното българско общество определят "да изглеждаш добре" (85%). Да имат кариера (75%) и да са отговорни (72%).

Младите обаче далеч не са готови да навлязат в политиката. Отношението към активността в политиката и към участието им в граждански инициативи е твърде скептично.

"Само 3-4% от младежите проявяват такъв интерес", коментира анализаторът на проучването проф. д-р Петър-Емил Митев. Той поясни, че има риск да се влоши качеството на политическия елит в България, защото към такива длъжности се ориентират не най-добрите и подготвени младежи.

Изследването очертава младежите у нас като консуматори, които предпочитат да не правят нищо.

"Всеки пети младеж не чете изобщо в свободното си време. Редовно спортуват само 10% от младежите, а изобщо не спортуват една четвърт. Нашите младежи са значими консуматори на търговски продукти. Близо една четвърт от младежите пазаруват всеки ден. Честотата на пазаруване не зависи от финансовите възможности и най-бедните пазаруват толкова често, колкото и богатите", каза доц. Сийка Ковачева от Пловдивски университет "Паисий Хилендарски".

Материалната мотивация е доминираща при емигрирането на българите, сочат още изследването.

Ако през 90-те години САЩ и Канада са били най-предпочитани страни, сега сънародниците ни избират европейските държави, като първенството държат Германия и Великобритания.

"Мащабът на българската диаспора в чужбина я превръща във фактор за процесите в самата България, затова тя трябва се изследва и да бъде в центъра на дневния ред на политиците", настоя социологът доц. Борис Попиванов от Институт "Иван Хаджийски".

Според Първан Симеонов от "Галъп Интернешънъл" пропастта между ромите и останалата част на обществото расте, а проблемът далеч не трябва да се подценява.

"Като че ли няма една младеж, има цигани, роми, или както искате ги наречете и всички останали. Пропастта е много сериозна и това е един от най-тъжните изводи, който аз правя от това поредно мащабно изследване. Отчуждението е факт и житейските траектории на тези хора са различни. Без постоянно напомняне за това, ние не просто няма да адресираме проблема, а след време, когато си мислим за възпроизводството на политическия елит, както и въобще за възпроизводството, ще имаме две паралелни реалности", посочи той.