Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отмени като незаконосъобразно решението от 2016 г., с което Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) даде зелена светлина на оръжейния търговец Емилиян Гебрев да придобие чрез фирмата си ЕМКО контрола над „Дунарит“ посредством увеличение на капитала на завода.

Решението на ВАС е от вчера и е окончателно. С него съдът връща делото на КЗК за ново произнасяне. В самото решение пък се посочват редица пропуски, допуснати от комисията, както и от първоинстанционния съд – тричленен състав на ВАС, който прие за законосъобразно решението на КЗК, пише monitor.bg.

Пропуските на комисията са по различни направления, като най-тежкият е, че КЗК е приела за даденост твърденията на ЕМКО и не е изследвала задълбочено нито оборотите на предприятията, нито цялата картина на собствеността върху „Дунарит“. Така е постановила, че сделката не би нарушила забраната за създаване на монополно положение в Закона за защита на конкуренцията. С това пък реално е била създадена именно опасност за монопол на пазара.

„Комисията въпреки задължението си разписано в чл.22, ал.1 и ал. 3 от ЗЗК не е определила засегнатите предприятия от концентрацията и оттам неправилно е достигнала до изводи, че не е налице превишаване на прага на оборотите. Това е така, тъй като КЗК само е посочила в обжалвания акт, че е налице промяна в контрола на „Дунарит“ АД чрез промяна в контрола на „Кемира“ ЕООД, чрез осъществявания контрол от страна на „Хедж инвестмънт България“ и ТМН, но не е изследвала задълбочено тези обстоятелства, които неминуемо влияят върху плануваната концентрация“, пише в решението на петчленката на ВАС.

От изложеното в него става ясно също, че заради тези си пропуски КЗК е изчислила в размер на под 25 млн. лева съвкупния оборот на участниците в концентрацията - „Дунарит“ и ЕМКО. Проверка във финансовите отчети на „Дунарит“ показва, че тази сума е смехотворна при положение, че само годишният оборот на завода въпросната година е бил над 130 млн. лева. В решението си петчленката критикува и по-долната инстанция, като посочва: „Съдът не е извършил достатъчен контрол върху обжалвания административен акт, което е довело и до постановяване на незаконосъобразно съдебно решение“