- Ало, секс телефон ли е?
- Да (шепнешком)
- Защо шепнете тогава?
- Защото съм в час.
Ако бяха в час, щях да възкликна - поне това! Но те изобщо не са! Отсъстват от нормите и правилата, бягат от живота и изискванията му, получават двойки от обществото и шансовете си и с пренебрежение и сарказъм заявяват – „Пишете ми ги неизвинени”.
И ние това правим. Не им ги извиняваме. Мразим ги.
Гледах снимките на новата българска „звезда” за един ден - Симона.
Единственото, което ме възмути бяха коментарите под нея. Защо бе хора? - толкова омраза и обиди.
Тя е просто черната овца, която взривява табутата на лицемерното ни общество. Нещата, които ни е страх да видим и признаем. Но те са там. А Симона е наш продукт. От това ни е страх още повече. Тя е нечие дете, чийто родител дори не подозира. Тя е лицето на много деца.
И тук има два много важни въпроса - защо децата ни друсат и се снимат голи, и защо толкова много ни е страх от отговора?
Защото от лицата им, които гледат жадно към бездната, докато така или иначе са обречени да летят към нея с убийствена скорост, ние сякаш виждаме края на всичко. Краят на всичко настъпва, когато едно 14-годишно момиче не мечтае да стане актриса, защото вече се е реализирало като проститутка. Няма значение дали я мразите. Да афиширате неодобрението си няма да ви спаси, защото се сетихте да бъдете нравствено активни прекалено късно. И вие сте част от края на всичко.
Те не са в час. И в това има нещо нормално. Задължителният опит в търсенето на себе си, другите и света - минава през смяна на настроенията, бягства от училище, алкохол, наркотици, секс... Това е ЗИП-ът на съвременната реалност. Преподават го несигурността, търсенето, страховете, амбициите, егото, желанието да си различен, нуждата да бъдеш като другите, объркването... И много други. Така е не само в България, която обичате да набеждавате за всичко лошо. Навсякъде тийнейджърите вървят с раница от проблеми и лоши решения на гърба си. И никъде това не е проблемът. Ужасът ни е в това, че младите хора лавинообразно избират наркотиците не като опит, а като начин на живот, избират секса не като удоволствие, а като себеостойностяване и дори работа. Ужасът е в нашето безсилие, което изразяваме истерично и кухо. Защото не можем да направим нищо. Защото вече е късно. Защото държавата...
Те са обречени. Те са цената, която едно общество ще плати за апатията и малодушието си. Ще видите как низките страсти и наркотиците изсмукват телата и душите на вашите деца. Толкова години на политически трилър и обществена драма създадоха малки зомбита. От политици без държавно съзнание, от родители без гражданска и лична позиция се появиха не индигови и кристални деца, а измислени наркомани. И нищо повече.
Защото те знаят, че са обречени. Иначе на 12 щяха да излъчват наивност вместо сексапил, на 16 щяха да стискат надежди вместо завити банкноти, а на 18 щяха да снимат постижения вместо себеразрушителни ритуали.
Става въпрос за пари. Родителите им продадоха морала срещу половинка хляб и днес децата им нямат наследство. А обречеността е лесно достъпна. Да си купиш дрога е в пъти по-евтино, отколкото да си позволиш здравословна храна, да отидеш на лекар, да отпътуваш. Да се напиеш до смърт е в пъти по-достъпно, отколкото да инвестираш в спорт или образование. Страната, в която смъртта е по-изгодна от живота - проституцията е по-необходима от достойнството. Амфетамините са по-спешни от утрешния ден, а успехът е по-илюзорен от виденията на LSD. Провалът е възможен. За разлика от щастието.
А любовта, която може да спаси изгубените души, да им даде смисъл и идеали, когато няма нищо друго наоколо... Любовта е сън за присъстващ родител. Дума в речника на смотаняците, предаде Lentata.com.
Обречеността е модерна. Има големи цици, малко дупе и голи снимки във Фейсбук. Има булимия. И хиляди тийнейджъри на разположение. И нито един противник. Върви в комплект с анестезиолози. Промоция за бедните...
Разбирате ли защо друсат децата ни? За тях вече не остана нищо друго освен наркотици. Това е.
TrafficNews.bg
Още от категорията
Грешките, които правим на интервю за работа