Не знам дали от носталгия по детството или защото слънцето вече все повече се усмихва, но спомените от шумните детски веселби пред блока все повече изникват в съзнанието ми. Вероятно и вие ще върнете към тези славни дни на безметежни щуротии, детски банди, обикалящи квартала и не рядко, правещи бели. Нямахме компютри, таблети, телефони… единствено подсвирването от някоя тераса ни даваше знак, че е време да се прибираме, трябва да ядем или просто ни е студено без ние да знаем.

Гледам децата от терасата на блока, в който живея. До всяко дете седи родител. Знам, знам, че времената са други. Моите родители играеха с мен на федербал, понякога дори идваха да ни държат ластика, на който скачахме. Вкъщи ме учиха да играя на табла, "Не се сърди човече" или домино, но аз все исках навън. Всички слизахме пред блока с някоя филия с олио и червен пипер, лютеница или пък масло и шарена сол и… се наговаряхме как ще се забавляваме. Игрите не деляхме на момчешки и момичешки. Просто бяхме банда хлапета и толкова.

Разкажете на децата си за вашите игри, вашето детство и вашите бели. Все пак и ние сме били деца.

Често играехме на "дама" или "охлюв". За тази игра ни трябваше само един тебешир, с който да разчертаем плочките пред блока на квадратчета, да ги номерираме от 1 до 10 и… какво подскачане падаше. Ако пък искахме да я направим малко по-сложна, намирахме едно камъче, което да подритваме или подхвърляме, докато минавахме през различните килийки. В зависимост от правилата можеше да се наложи и да прескачаме квадратчето с камъчето. Първият трябва да хвърли камъчето на полето с номер 1, след което трябва да скача на един крак като стъпва във всяко поле, а там където са две – с двата крака. В последното поле се обръща и тръгва обратно, като на връщане се спира преди квадратчето, в което е камъчето и докато е на "куц крак" трябва да се наведе и да го вдигне. После се връща до началото и продължава с номер 2. Ако сбърка, настъпи линия или стъпи с два крака там, където трябва да е на един, започва следващият играч.

Ооо, а спомняте ли си играта на "пиян морков"? Трябваше да сме поне трима. Задължително ни трябваше и топка. Тя обикновено беше спукана, но все се справяхме. Рано или късно се появяваше дете със здрава и започвахме. "Пияният морков" застава по средата между другите двама играчи, които подхвърлят топката над главата му, а целта на моркова е да я хване. Ако успее застава на мястото на пропусналия, който с грешно движение му я е подал в ръцете.

Много играехме и на "народна топка". За нея ни трябваше повече пространство, за да не счупим някой прозорец. Обикновено тази съдба връхлиташе входната врата на блока или съседите от първия етаж. Затова тичахме към площадката. Там си правехме две полета, които разделяхме със средна линия с тебешир. Правихме си два отбора, а всеки от тях си избираше "консул". Теглихме чоп, за да може всеки отбор да има свое поле, а и да е ясно кой ще започне играта с топката. Играчите се разпръскваха в своето поле, а консулите заставаха зад крайната линия на противниковия отбор. При сигнал за започване на играта консулът на отбора, имащ право за начален удар, подава топката на своите съотборници от полето за игра или се опитва да улучи противникови играчи, които бягат свободно из своето поле. По този начин консулът и отбора му си разменят топката, докато тя не бъде овладяна от противниковия отбор, който на свой ред започва да си подава с техния консул и да се опитва да улучи противниковите играчи. Улученият с топката играч излиза от полето за игра и застава зад някоя от страничните линии на противниковото поле, като става помощник на капитана. Както консулът, така и неговите помощници могат да ловят и да замерват с топката противникови играчи. Играта продължава, докато не бъдат изкарани от полето всички противникови играчи. 

Имаме още идеи за игри на открито, а вие си спомнете за детството, белѝте, белезите по коленете и множеството изядени "цигански баници", докато сте викали под балконите на съседите, а те от своя страна може би са ви поливали с вода за наказание. Е, аз си спомням и за хвърлени яйца по нас, но тогава бяха евтини.