Не си спомням да сме имали любими или по любими игри, но пък забавленията ни бяха безчет. Родители, спомняте ли си играта на бум? Ние ще ви я припомним, а вие ще я покажете на децата си.  

Беше малко силова, но не си спомням да е имало тежки последици за някои от участниците. Играеше се върху разчертан терен. За тази цел, отново с тебешир в ръка, разграфявахме две полета. Децата се разделяхме на отбори и всеки заемаше своето. Целта беше някой от единия  отбор да успее да излезе през коридора, да влезе в противниковия и да настъпи с крак триъгълника в ъгъла на чуждото поле като извика „бум“.

Докато тича по коридорите играчът няма право да стъпва извън очертанията, защото така „изгаря“, тоест излиза от играта. Играчите от противниковия отбор – от тяхното поле или вече излезли извън чертежа – могат да го дърпат или бутат, за да настъпи линия и така да отпадне от играта. Когато играчът се намира в незатворения кръг, наречен бомба, никой не може да го дърпа или изтрасква. Двете бомби могат да се ползват от играчи и от двата отбора. Излезлите извън чертежа играчи, от противниковите отбори, не могат да се блъскат.

И още една забавна игра имаше от нашето детство – "сляпа баба". Вероятно тя не е само българска, но предизвикваше голяма веселба. Едно от децата, след броилка, става "сляпата баба". Завързваха му се очите с кърпа, а останалите започват да обикалят около него и с всякакви звучи да го насочват накъде да върви, като целта на „сляпата баба“ е да хване някое от децата и да го задържи. Тогава хванатото дете става новата "сляпа баба". Играта можеше да стане и по-сложна. Заловеният трябва да бъде разпознат по дрехите и да се назове по име.

Да, такива бяха игрите от нашето детство. Споделете на малките си синове и дъщери веселбите, които ставаха пред блока, а защо не и да станете отново част от тях!