Усвояването на находища на нефт и транспортирането на товари по нови морски пътища са главните заплахи за Северния полюс.

При това опасност представляват на първо място действията на САЩ, тъй като стратегията за икономическа експанзия на Америка в Арктика открито игнорира екологичните въпроси.

Такова е мнението на изследователи от Международния съвет по екология на транспорта (ICCT).

На съвестта на Америка

Арктика привлича все повече внимание от страна на водещите световни държави, имащи право да усвояват тази територия. Сред тези държави е и Русия, но експертите на ICCT твърдят, че в този момент най-голяма щета на Северния полюс могат да нанесат действията на САЩ.

През 2015 г. американците оглавяват Арктическия съвет – международен форум, създаден през 1996 година по инициатива на Финландия за защита на уникалната природа на Северната полярна зона.

Но вариантите за развитие на икономическата дейност в региона, описани от стратегиите на САЩ, предвиждат рязък ръст на активност, пагубна за полярните ледове.

Плашещи цифри

Изследването на ICCT се нарича „Замърсяване на въздуха от кораби в американския сектор на Арктика към 2015 г.“ и сценариите се основават на официални прогнози, направени в САЩ. С топенето на ледовете, твърдят еколози, възможностите за транспортиране на товари (включително и нефт) по море ще бъдат все по-големи, но развитието на логистиката на свой ред още по-силно ще ускори нарастването на температурите.

За десет години количеството кораби, сновящи по северните пътища, рязко ще нарасне, обемът на вредни емисии ще се увеличи със 150%, а общо – с 600%. Повечето кораби работят на богато на сяра гориво. Освен парниковите газове в атмосферата ще се изхвърлят и сажди, които ще паднат върху снега.

Саждите ще намалят отражателната способност на снега и ще позволят на слънчевата топлина да се натрупва върху повърхността, постепенно разтопявайки Арктика. Има още един негативен фактор – използването на дизелови генератори на арктическите станции, които също остават без внимание. С усвояването на Арктика базите ще бъдат все повече, което може да доведе до допълнителни проблеми.

Отделно експертите на ICCT отбелязват факта, че екологичните проблеми по никакъв начин не се свързват с прогнозите по темповете на усвояване на логистичните пътища и находищата на въглеводороди. Двата въпроса се разглеждат отделно един от друг и от дългосрочните последствия.

Новото гориво

Както се твърди в доклада, изходът може да е само един – преминаването на по-екологично гориво. Тази гледна точка през 2011 година беше изказвана от изследователите от Станфордския университет. За 15 години контролът над серните емисии би позволил да се забави ръстът на температурата на въздуха в Арктика с 2 градуса.

Грижата за екологията би помогнала на човечеството да отиграе всички негативни изменения на климата на Северния полюс за последните сто години. Изхвърлянето на сяра за 10 години може да се съкрати с 90%, смятат експертите. Американската стратегия за развитие на дейността в Арктика (NSAR), според авторите на изследването, би трябвало да бъде допълнена с приведените данни по изменение на климатичната обстановка. Остава само да се надяваме, че мнението на учените наистина ще бъде чуто.

Ситуацията в Антарктида

Интересно би било да съпоставим прогнозите за Северния и Южния полюс. НАСА публикува наскоро неутешителни резултати от изследването на Антарктида. Според експертите топенето на ледниците в западната част на Антарктида практически не може да бъде спряно. Последствията могат да бъдат катастрофални.

НАСА е посветила изследването си на Западна Антарктида. Тук ледената шапка се намира под съществена заплаха, тъй като се задържа върху планинските породи, разположени под морското равнище. Според Ерик Ригнот от Калифорнийския университет ледниците в района на морето Амундсен, разположено в Западна Антарктида, „са стигнали точката, от която няма връщане“.

В доклада на НАСА се казва: „Ние не открихме никакви съществени пречки за бъдещото отстъпление на ледниците на юг (има се предвид изместването на подвоните основи на ледниците, които трябва да се докосват с планинската повърхност, върху която е закрепен ледникът). Стигнахме до извода, че в този сектор на Западна Антарктида ледовете се намират в нестабилно състояние, което ще внесе съществен принос в повишаването нанивото на Световния океан в близките десетилетия.“

Градове под вода

Да се говори за тотално топене на ледниците, ще може чак след 200 години. Ако нивото на водата се покачи с 12 фута, картината ще изглежда доста по-мрачно. 73% от Маями ще се окажат под вода, както и 22% от Ню Йорк, 20% от Лос Анджелис.

TrafficNews.bg