Лятното настроение превзе Капана. „Виновникът” е известният графити артист Димитър Механджийски - Stern, който завърши поредния си шедьовър в творческия квартал на Пловдив. Творецът изрисува стена на ул. „Георги Бенковски”, доста различна от всичко, което е правил досега – и като стил, и като смисъл. Изображението е цветно – с малко обем, доза илюзия и натюрморт ефект. И предизвиква минувачите да събудят въображението си.

„Исках да има нещо свежо. Когато хората минават оттук, не просто да виждат няколко цвята, а да започнат да си измислят неща. Да се чудят защо сянката е цветна. Исках да го има натюрморт ефектът. Но плодовете не са просто плодове. Те са стъклени, за да внушават, че всяко едно нещо е крехко, особено ако е с душа. Затова в ябълката има стъклено сърце – да има един буквален момент. Също така крушките в цветята са нещо обмислено от мен – лека еклектика от стилове, нещо флористично и сюрреалистично”, разказва Димитър. Цветовата гама в растенията не е подбрана случайно. Зеленото например не е в дръжките, а в цветчетата. Картините отпред пък създават обем, който обаче няма нищо общо с 3D графити стила. Цялостното усещане на стената е за предстоящото лято. „Това е нещо ново за мен, което го няма в Капана”, отчита творецът.

В момента той работи на гърба на Халите и помага за довършване проекта на Nasimo, който трябва да бъде готов за откриването на „Капана фест”. Вече има доста творби в творческия квартал. Сред най-любопитните е ездачът на крокодила, държащ стъклено сърце с граната в него. Най-голямата и ефектна фасада пък е край откритата сцена Ядрото и се нарича „Момичето с възглавницата”. В нея Stern е предал идеята за момичето, което сънува Капана, а наоколо се реят действително съществуващи къщи от квартала.

„В момента рисувам също една стена в Асеновград. Композицията е много дълга. На един стар завод с много прозорци. Идеята е денонощието над града. В началото на стената небето ще е по-светло и ще се изрази как минава целият ден. Ще има топли моменти за залез, нощ със звезди. В крайна сметка ще се получи като комикс. Искам да стане забавно, хората да се смеят, цветовете да ги удрят”, обяснява пловдивчанинът, който стана популярен в Станимака с предишната си работа - дете с колело, зад което се вижда Асеновата крепост.

Димитър обича да рисува от дете. От 3-годишен мечтае да стане художник. Впоследствие го грабват буквите в графити културата. След като завършва Националната гимназия по сценични и екранни изкуства, започва да изгражда собствен стил, като вкарва в платната си на открито и характери, пейзажи и орнаменти. Докато в един момент осъзнава, че граници просто няма.    

„Съвременната графити стенопис и стрийт арта, уличното изкуство, е доста обширно. Като дете по-скоро графитите ме запалиха към това да рисувам стени, а не самите стенописи. Но също голям момент при мен беше посещението ми в завода на флаконите, с които работим, в Испания. Там видях големи, много красиви стени. Оттам насетне исках и аз да правя това”, спомня си Механджийски. Така започнал да търси местата из Пловдив, където да прояви таланта си. Първоначално го гледали с недоверие, но съвсем скоро успял да се наложи като един от най-добрите и креативни графити художници у нас.

„Ние сме толкова отдадени на една стена, колкото някои художници към собствените си платна. Много често хората казват: Тази рисунка е навън, някой ще мине, ще я надраска. Но в последните години има някакво уважение точно защото хората виждат колко много време отнема и какво желание имат някои от артистите”, обяснява Stern.

И признава, че има още десетки стени в Пловдив, които иска да изрисува. Много често, докато се разхожда из града, някоя фасада „му подсказва” идея. Иначе вдъхновение черпи от всичко – природата, нещо преживяно през деня или зърнато случайно в интернет.  „То е като професионално изкривяване. Вървиш, виждаш някаква сетна и си казваш: А, тук става за фигура, тук ще е подходящо за мъж или за жена, за пейзаж. Майка ми живее в Гърция. Много ми се смееше, като бях при нея на гости, разхождаме се и аз казвам: А, празна бяла стена! Платно! И още една, и още една. Прииска ми се да се преместя там за няколко месеца и да ги изрисувам”, смее се творецът.

Мечтата му е градът ни да привлича все повече артисти от чужбина, които да покажат нещо ново и да разнообразят фасадите.