Някакси срамежливо служебният министър на МВР Пламен Узунов започна дългоочакваната подмяна на ръководни кадри в МВР. Миналата седмица след серия словесни акробатики главният секретар на министерството бе отстранен, а вчера бяха освободени зам.-директорите в няколко областни дирекции на МВР. Позицията на заместник областни директори се закрива в  Пловдив, Варна, Бургас, Хасково. /И в четирите града кметовете са от ГЕРБ, но да предположим, че е само съвпадение/.

Това е част от административната реформа и цели оптимизиране на позициите в министерството, обясниха още от МВР. На пръв поглед тази т.нар. реформа изглежда меко казано странна, като се има предвид, че се прави от служебното правителство, чиято единствена задача е да подготвя изборите. Но всъщност точно тук е разковничето – подготовката на изборите. Защото как една партия може да се подготви качествено за изборите, ако министерството, което ги охранява, е в „чужди” ръце? Въпросът е риторичен.

Причината за тази странна реформа стана ясна първо в Пловдив, след като за временно изпълняващ директор бе назначен кадър, близък до предишния главен секретар – Светлозар Лазаров.  С тази схема и агнето е изядено, и вълкът е гладен. Никой не може да обвини ръководството на МВР в политически чистки, но в същото време на възловите места се поставят хора, верни на партията.  Без значение че буквата на закона е спазена, в полицията вече се говори за „тих преврат” .

Но това, разбира се, не е никаква новина. Сценарият е отиграван толкова пъти, че той дори не предизвиква възмущение. Защото митът, че МВР е деполитизирана структура, отдавна не работи. Абсолютно всеки, който има амбиции да расте в йерархията на силовото министерство, е наясно, че това не може да стане без протекциите на определена партия. И ако иска да се види началник, трябва овреме да си намери могъщи покровители. Но в МВР вечни началници няма, има само вечни мераци.

Всъщност въпреки декларациите на всяко следващо правителство, реформите в силовото министерство са  формални и в продължение на години то бавно и сигурно се обезкървява. Моделът е такъв, че позволява служителите да се назначават и уволняват без ясни правила, което е генератор на  корупция и политическо вмешателство в МВР.

И тъй като липсват правила, при всяка смяна на властта започват поголовни смени на полицейски шефове. Причини винаги се намират – натиск, несправяне с работата, изчерпани възможности, липса на умения за работа в екип и прочее. Назначенията пък са на база на връзки и не винаги имат общо с професионалните качества на служителя. Толерират се роднини, съученици, състуденти, участия в тайни общности и братства.

Веднъж назначени, полицейските шефове трябва не само пазят „светата статистика” /да не се червим пред европейците/, но и също така да връщат услугите, на тези които са лобирали с тях.

Политизацията рядко се изчерпва само със смяната на областните директори и заместниците им. Тя  се мултиплицира надолу -сменят се началници на районни управления, началниците на криминална полиция. Те също са промотирани от дадена партия. И когато се стигне до разследване на организирана престъпност, на икономически престъпления, свързани с обръчи от фирми, когато става въпрос за разследване на корупция, за купуване и продаване на гласове, назначените полицейски шефове влизат в сериозен конфликт на интереси, защото трябва да разследват тези, които са ги назначили.

Поставени на една такава основа, няма как отношенията в системата да доведат до положителната промяна. А необходимостта от такава с всеки изминал ден става все по–наложителна, тъй като сред полицаите цари отвращение и незаинтересованост, а с малки изключения, качеството на работата е изключително ниско.

Всъщност вместо да се поддържа мита за деполитизираната полиция, може би е по-удачно да се търси по–радикален подход и директорите на областните дирекции да бъдат политически назначения.  Така няма да им се налага се срещат по тъмна доба за инструкции от партийните си лидери и ще носят конкретна отговорност. Ще имат мандат и ще бъдат наясно, че в МВР вечни началници няма.