По-малко от седмица ни дели от големия мач на Ботев – финала за Купата на България срещу Лудогорец на 24 май от 18.30 часа на националния стадион „Васил Левски“. В оставащите дни до събитието ще ви запознаем с някои любопитни факти от историята на турнира, интересна статистика и участието на Ботев, който е един от най-изявените тимове в надпреварата през годините. Вчера ви разказахме за първите години от историята на турнира за Купата, сега продължаваме с по-новите времена на надпреварата.

В края на 60-те и началото на 70-те години е направена сериозна промяна в регламента на турнира за Купата с въвеждането на осминафинални групи. След 1/16 финала отборите с дирижиран жребий са разпределени в 4 групи по 4 отбора. В тях се играе всеки срещу всеки в един мач на неутрален терен, като напред продължават само победителите в групите. Целта на тогавашното ръководство на БФС /БФФ/ е най-популярните тимове да играят в по-малки градове, за да бъдат видяни на живо от повече фенове. Така родните грандове Левски и ЦСКА играят пред препълнени трибуни в Петрич, Сандански, Марикостиново, Велинград, Асеновград, Димитровград, Нова Загора, Гоце Делчев, Стамболийски, Панагюрище, Чирпан.

До 1982 г. /с изключение през 1941 г. в Добрич/, финалът се провежда на националния стадион "Васил Левски" в столицата. След София още 11 града са домакини на финалния двубой като този през 1984 г. в Кърджали носи политически привкус заради провеждащия се тогава възродителен процес.

През 1981 г. в чест на 1300 годишнината от създаването на българската държава ръководството на БФФ организира нов турнир, при това - с международно участие - за Купата на НРБ /Народна република България/. В него играят само отбори от А и Б групите. В първия вътрешен етап са излъчени 4 финалиста, които се изправят срещу 4 чуждестранни отбора. Първият етап е спечелен от ЦСКА, а вторият - от португалския елитен тим на Спортинг Лисабон. Турнирът предизвиква голям зрителски интерес и се провежда и на следващата година. Същеверменно ръководителите на родния футбол получават разрешение от УЕФА тази надпревара да замени Купата на Съветската армия в европейския клубен турнир на Носителите на национални купи.

И така от 1983 г. турнирът за Купата на НРБ придобива статут на турнир за националната купа. За съжаление до края на 90-те години в него участват само отбори от А и Б групите. Така той се превръща в елитно състезание, което губи чара си от участието на тимове от по-долните нива на българския футбол. Те получават възможност мерят сили за Купата на Съветската армия, който вече е с второстепенна функция и победителят от него играе в турнира за купата на УЕФА. И така до знаменателната за развитието на страната ни дата 10 ноември 1989 г., променила политическата система у нас. Последният турнир за КСА е през 1990 г., а от следващия сезон, в унисон с приетата нова конституция, надпреварата вече носи името Купа на България. Възстановено е участието в него на всички регистрирани клубове в БФС.

В проведените от 1938 г. до 2017 г. общо 77 турнира, с известна условност в него са участвали 257 отбора. Сред тях пловдивските Локо и Ботев имат най-много участия, като се изключат двата софийски гранда Левски и ЦСКА. Ето и класацията:

Левски - 72 участия
Локомотив Пд - 71
ЦСКА - 68
Ботев Пд - 66
Локо Сф - 66
Славия - 64
Черно море - 64
Спартак Вн - 60
Берое - 56
Дунав - 56
Спартак Пл - 56 и др.

Очаквайте: Представянето на Ботевв турнира за Купата