По-малко от седмица ни дели от големия мач на Ботев – финала за Купата на България срещу Лудогорец на 24 май от 18.30 часа на националния стадион „Васил Левски“. В оставащите дни до събитието ще ви запознаем с някои любопитни факти от историята на турнира, интересна статистика и участието на Ботев, който е един от най-изявените тимове в надпреварата през годините.

Идеята за провеждането на турнир за купата на страната възниква през 1937 г., когато е учредена Националната футболна дивизия НФД от десет отбора. Целта е в този турнир да участват всички съществуващи в страната отбори, най-вече тези извън НФД. Принципът е прост – започва се от градските първенства до излъчване на един отбор – представител на съответната спортна област /в различните години от 8 до 16/. Този формат на турнира просъществува в продължение на 5 издания – от 1938 до 1942 г. , и преминава при голям зрителски интерес. Той позволява водещите футболни отбори да гастролират и в по-малките населени места на България.

След 1942 г. Турнирът за Купата е спрян заради участието на страната ни във Втората световна война и смяната на политическия режим на 9 септември, 1944 г. Надпреварата е възстановена през 1946 г. със силен политически привкус. Предната година гостуващата в България делегация на Съветския комсомол подарява кристална купа в знак на вечна дружба. Пожеланието на съветските комсомолци е тя да бъде връчвана ежегодно на български отбор – победител в отделен турнир с участието на всички български тимове.

Така от 1946 г. се заражда турнирът за Купата на Червената армия, по-късно – на Съветската армия. По този начин България поставя световен феномен – в една държава футболистите да се съревновават за купа, подарена от друга държава. Ентусиазмът е толкова голям, че в откриващата надпревара се включват над 8000 отбора в цялата страна. Както в първите пет издания, така и в следващите три – от 1946 до 1948 г. право на участие във финалния етап придобиват само отборите победители в съответните окръзи. Този жесток регламент оставя редица водещи клубове извън финалите. Така първото участие на Левски е през 1942 г-, когато печели трофея. Славия, който е щеткратен шампион на страната преди 9 септември, пропуска първите 8 издания, а Локомотив Сф – първите 7. Тогава липсват и трите варненски гранда – Шипченски сокол, Тича и Владислав, реорганизирали се по-късно в два отбора – Спартак и Черно море.

През 50-те години на миналия век финалният етап е започвал с 1/8 финали, в които редовно участвали отбори извън футболния ни елит. През 60-те години финалният етап се разширява до 1/16 финали и дори до 1/32 финали, като до тях достигали и тимове от трето и дори четвърто ниво на футбола ни, включително – заводски и селски отбори.

Друга любопитна подробност е, че в аналите на турнира за националната купа е записано участие на отбори от градове, които сега са на територията на съседна Македония. Причината е, че от 1941 до 1944 г. Македония била част от Царска България. Така в българския турнир са играли клубове като Македония, Битоля и ЖСК Скопие.

Очаквайте утре: Промяната на регламента през 60-те и зараждането на турнира на НРБ през 1983 г.