Половин Пловдив прекара двете си най-сладки безсънни нощи. Футболисти, треньори и ръководство на Ботев възкресиха спомените за славното минало на клуба и ощастливиха цял град със спечелената купа. "Как го направихте?" бе най-често заваданият въпрос към старши треньора Николай Киров, играчите и президента Ангел Палийски след победоносния финал срещу Лудогорец. Всички те го казаха ясно - вяра, надежда, любов, концентрация и дисциплина. Да, сигурно е така. Без тези неща успехът би бил немислим. Но има и един друг отговор и той се крие в онова, което се случи преди големия мач. На националния стадион "Васил Левски" бяха абсолютно всички - три, че и повече поколения ботевисти - 120 юноши на клуба, 10 000 фенове, които за пореден път впечатлиха цяла България с мощната си подкрепа към любимия отбор, легендите от шампионския тим на канарчетата от 1967 г.

Ето така се прави! ЗАЕДНО! Колкото и банално да звучи - без обединение, без съпричастност от страна на всички - няма победи, няма успехи, няма история. А историята на Ботев винаги се е крепяла на неразривната връзка между традиции, настояще и бъдеще -
в лицето на най-плодовитата школа в страната през годините. Именно това видяхме навръх националния празник 24 май. И затова на терена Ботев игра като един. На което и най-силният отбор в България не успя да намери отговор. Всъщност Лудогорец рядко е бил надиграван по подобен начин на домашна сцена. Ботев се върна към изконните си ценности. Дори по време на мача успя да пресъздаде част от футболната романтика на предците си. И това даде резултат. Показателен е фактът, че и трите национални купи жълто-черните са спечелени с пловдивски треньори - Георги Генов - Джогата през 1962 г., Динко Дерменджиев - Чико през 1981 г. и сега - Николай Киров.

Сега предстои по-трудното, защото тази купа задължава. Ботев отново е на кръстопът, както се случва почти на всеки полусезон в последните няколко години. Старши треньорът Николай Киров заслужава огромен вот на доверие, тъй като една голяма част от заслугата за този триумф е негова. Той познава школата и е много наясно с материала по преодоляването на трудния преход от юношеската възраст към мъжете. Белия е един от малкото треньори у нас, които успяха да намерят цаката на Лудогорец.

Цел номер 1 на Ботев е да запази гръбнака на този отбор, преди да мисли за селекция. Това ще бъде трудно по обективни причини. Тодор Неделев и Антонио Вутов са собственост на чужди клубове и въпреки желанието им да останат - явно не зависи само от тях. Някои от по-младите играчи ще се превърнат в апетитна хапка за по-мощни финансово отбори, особено след спечелването на Купата. Това важи и за чужденците в лицето на Виана, Бризола и Косоко, които също изиграха съществена роля за неочаквания от мнозина възход на жълто-черните. Предстоят и мачове в евротурнирите. Ако в тях влезеш с чисто нов отбор - си обречен - няма време за сработване и обиграване. Президентът Ангел Палийски каза, че Ботев има нов собственик и бъдещето изглежда много по-светло, отколкото през зимата. Дано да е така. И дано здравата основа, поставена със спечелването на купата, този път да издържи.