Двама преподаватели от Аграрния университет - Пловдив -  проф. Венелин Ройчев и доц. Ангел Иванов, бившият ректор проф. Димитър Брайков и пенсионираният преподавател доц. Лиляна Машева, както и 7 научни работници от Селскостопанска академия излязоха с открито писмо, обвинявайки в дискриминация ръководството на учебното заведение. Причината е проведения конкурс за доцент по лозарство. Участие в него са заявили  общо четирима кандидати в това научно направление: един от АУ-Пловдив и трима от Института по лозарство и винарство – Плевен. Оказва се обаче, че само един от тях се дава реалната възможност да спечели.

На предварителния етап от подбора, в университета „отрязват“ тримата кандидати от Плевен с мотива, че правилникът на АУ не позволява участие в конкурса на кандидати, които не са кадри на университета.

Оказва се, че въпреки повелите на закона, АУ предварително е „резервирал“ възможността за академична кариера само за свои преподаватели. Отхвърлените преподаватели заведоха дело за дискриминация и на първа инстанция го спечелиха. Въпреки това конкурсът е проведен. В последствие бе отменен и проведен втори, без да бъде сменено журито. Резултатът е същият- печели кандидатът на Аграрния. Според професори и доценти от Катедрата по лозарство и винарство, спечелилият е най- слабия кандидат, няма необходимите научни публикации, няма издадени учебници, нито монографии. 

Възмутени и категорични, че във АУ се прилага двоен стандарт, преподавателите от  Аграрния и техните колеги изпратиха отворено писмо до  Председателя на Народното събрание на Република България,  Министъра на образованието , Председателя на Националната агенция за оценяване и акредитация, Председателя на Селскостопанска академия,  Ректора на Аграрен университет-Пловдив и до  научната общност в областта на лозарството. 

Ето и пълния текст на писмото

Уважаеми господа, драги колеги,

С настоящото писмо изразяваме нашето категорично несъгласие с рецензиите във връзка с проведения конкурс за академичната длъжност „доцент” в катедра Лозарство на Аграрен университет – Пловдив (2015-2016 г.). Считаме, че мотивите и становищата на шест от седемте членове на научното жури са некоректни, тенденциозни и непрофесионални, целящи дискредитирането в конкурса на тримата хабилитирани учени от Института по лозарство и винарство – Плевен към Селскостопанска академия.

Доц. д-р Мирослав Найденов Иванов (към настоящия момент професор) участва в конкурса с общо 56 научни публикации, от които 41 в рецензирани издания и форуми в чужбина. Общият брой на представените цитирани научни трудове на доц. д-р М. Иванов са 43, от които 30 бр. в български издания, 7 бр. в чуждестранни издания и 6 бр. в дисертации. Участва в 59 научни форуми – 29 в България и 30 в чужбина. Притежава 12 сертификата от Патентно ведомство на Р България за създадени 8 лозови сорта и 4 клона, както и 4 броя свидетелства на ССА за утвърден и внедрен в практиката научен продукт и 1 диплом за иновации на сорт Кайлъшки рубин, удостоен със златен медал на изложение „Агра” – Пловдив през 2015 г. Ръководи 9 броя и участва в 21 броя научно-изследователски проекта, 4 от които с международно участие.

Доц. д-р Здравко Христов Наков участва в конкурса с общо 47 научни публикации, от които 27 в рецензирани издания и форуми в чужбина. Общият брой на представените цитирани научни трудове на доц. д-р З. Наков са 34, от които 20 броя в български издания, 5 броя в чуждестранни издания и 9 броя в дисертации. Участва в 53 научни форуми – 26 в България и 27 в чужбина. Притежава 10 сертификата от Патентно ведомство на Р България за създадени 5 лозови сорта и 5 клона, както и 3 броя свидетелства на ССА за утвърден и внедрен в практиката научен продукт и 1 диплом за иновации на сорт Кайлъшки рубин, удостоен със златен медал на изложение „Агра” – Пловдив през 2015 г. Ръководи 3 броя и участва в 21 броя научно-изследователски проекта.

Гл. ас. д-р Илиян Николаев Симеонов (към настоящия момент доцент) участва в конкурса с общо 41 научни публикации, от които 29 в рецензирани издания и форуми в чужбина. Общият брой на представените цитирани научни трудове на гл. ас д-р И. Симеонов са 26, от които 18 броя в български издания, броя в чуждестранни издания и 4 броя в дисертации. Участва в 60 научни форуми – 33 в България и 27 в чужбина. Притежава 1 броя сертификат от ССА за утвърден и внедрен в практиката научен продукт. Ръководи 2 броя и участва в 21 броя научно-изследователски проекта, от които 4 броя с международно участие.

Напълно необосновано от научна гледна точка е толерирането на кандидата от Аграрния университет. От представената негова документация по конкурса се вижда, че той е в противоречие с изискванията на Закона за развитие на академичния състав в  България, като в сравнение с другите участници има много по-малко публикации, част от които са с ниска научна стойност или научно популярни, други са от публикувани вече дисертации, няма монография, няма издадено учебно пособие и други. Още по-недопустимо и неотговарящо на изискванията е, че той е допуснат до участие в този конкурс с едно непубликувано – неизлязло от печат ръководство за упражнение по лозарство…, което в документите по конкурса е с надпис – под печат. Главната причина,  за да бъде предпочетен кандидатът на Аграрен университет-Пловдив, която е посочена от почти всички членове на научното жури (с изключение на един от двамата рецензенти – проф. Кирил Попов), е по-продължителният му преподавателски стаж. В случая нарочно и целенасочено се пренебрегва едно много важно и съществено обстоятелство, че конкурсът не е за учител, а за академичната длъжност ”доцент” в научна институция, в която никой не може да бъде добър преподавател, без да е добър експериментатор. Непознатият в лозарската наука и практика кандидат на Аграрен университет-Пловдив е класиран на първо място пред отдавна доказали се на научното поприще хабилитирани научни работници от Селскостопанска академия – професор и доцент. Не по-малко озадачаващ и непрофесионален е и фактът, че част от членовете на научното жури обосновават своето отрицателно мнение изтъквайки възрастта на външните кандидати. Това по същество е пряка дискриминация, която категорично е забранена от Закона за висшето образование (Чл. 4(1) (Доп. - ДВ, брой 70, в сила от 01.01.2005 г.), където се посочва, че е „забранена всяка пряка или непряка дискриминация в т. ч. и възрастова”. На безпринципна и незаконна основа е сформиран и съставът на научното жури на този конкурс.

 проф. дсн Славчо Георгиев Панделиев – специалност Лозарство-пенсионер

проф. д-р Кирил Тодоров Попов - специалност Лозарство- пенсионер

доц. д-р Цанка Миевска - специалност Лозарство-пенсионер

доц. д-р Павел Павлов Ботянски - специалност Лозарство-пенсионер

проф. д-р Аргир Тодоров Живондов - специалност Овощарство

доц. д-р Мария Атанасова Апостолова – специалност-овощарство

проф. д-р Дорота Ядчак - специалност Зеленчукопроизводство

 

В него са включени, очевидно съвсем тенденциозно, двама специалисти в областта на овощарството и един по зеленчукопроизводство, поканен специално от Полша. В същото време известни и утвърдени в лозарската наука учени са преднамерено пренебрегнати и не са поканени за участие в научното жури – проф. дсн Пенка Абрашева, проф. дсн Димитър Брайков, проф. дсн Венелин Ройчев, доц. д-р Ангел Иванов, доц. д-р Лиляна Машева, доц. д-р Виолета Димитрова, доц. д-р Галина Дякова, доц. д-р Славка Добрева, доц. д-р Тодорка Славчева, доц. д-р Милко Челебиев и други. В случая са нарушени чл. 4 т. 3 от ЗРАСРБ; чл. 3 т. 3 от Правилника за прилагане на ЗРАСРБ и съответно чл. 5 т. 4 от Правилника на АУ-Пловдив за прилагане на ЗРАСРБ, в частта за избор на жури, който гласят: „За членове на научното жури се избират български граждани - хабилитирани лица и/или утвърдени чуждестранни учени в съответната научна област, а при възможност - и в съответното направление и специалност”.

Този конкурс има своята предистория. Несъобразявайки се със законовите нормативи, ръководството на Аграрния университет при първото обявяване на конкурса през 2015 г., не допуска до участие кандидатите от Института по лозарство и винарство-Плевен. Така по същество конкурсът беше опорочен и едва след водени дела, Върховният административен съд го върна за подновяване на процедурата след допускане на всички кандидати за участие в него. Ръководството на Аграрен университет-Пловдив беше принудено да отнеме от своя кандидат присъдената през това време от същото научно жури академична длъжност „доцент”, както и той да бъде сменен от поста ръководител на катедра Лозарство. Сагата с този конкурс за доцент продължи, при същия състав на научното жури. Неизбирането на ново научно жури, не съответства на подразбиращото се задължително за изпълнение условие от решението ВАС - конкурсът да продължи от момента в който е прекъснат - одобрението на кандидатите за участие.

Следва да уточним още, че част от съставът на научното жури е подбран лично от самия кандидат на Аграрен университет-Пловдив, за което той сам си е признал пред Факултетния съвет при обсъждането на конкурса (Протокол №26). Много показателно за научния морал в оценъчното равнище на по-голямата част от това „скалъпено” жури е обстоятелството, че рецензиите на двамата известни учени лозари проф. Кирил Попов и проф. Славчо Панделиев са коренно противоположни в своите оценки за научността на трудовете на кандидатите от ИЛВ-Плевен и АУ-Пловдив. Докато проф. Панделиев, като председател на журито, поставя на първо място за избор от Факултетния съвет кандидата на АУ-Пловдив, то в класацията за проф. Кирил Попов, този кандидат е на последно място.

Много подозрително и странно впечатление прави изключителната прилика между текстовете на публикуваните становища на преобладаващата част от членовете на журито, които са стилово, фактологично и смислово почти идентични, като че ли са писани от един и същ автор???!

Считаме, че е категорично недопустимо в този конкурс за доцент по лозарство да се предпочете и избере най-слабо подготвеният кандидат – главен асистент, пред хабилитираните и доказали се в лозарската наука и практика учени от Селскостопанска академия, Институт по лозарство и винарство –Плевен.

Скандалните и безпринципни решения на почти всички членове на научното жури остро противопоставят двете най-важни и единствени научни структури в областта на лозарството у нас – Институт по лозарство и винарство в Селскостопанска академия и катедра Лозарство в Аграрен университет-Пловдив. Този случай е безпрецедентен в историята на аграрната наука в България и определено вреди на нейното развитие. Надяваме се, че в нашата страна има институции, които могат да гарантират не само спазването на законовите изисквания, но и моралните норми в научната област, при провеждането на такива конкурси.

Вярваме, че все още съществува реална възможност този конфликт, да бъде разрешен по законов път. Няма и не бива да има нито един аргумент, който да прави различията в характера на полагания труд в областта на научното лозарство между ИЛВ-Плевен и АУ-Пловдив непреодолими, в името на просперитета на аграрната наука в Р България.

 

 

Публикувай коментар