Строителят, разринал част от праисторическо селище в близост до Брезовско шосе в Пловдив, не е уведомил Министерството на културата за наличие на археология на мястото. Съгласно Закона за културното наследство при разкрити по време на строителство археологически структури частният инвеститор следва да преустанови работа и да уведоми кметството, регионалния инспекторат на министерството, както и археологическия музей.

Това се посочва в отговор на Министерството на културата до Дневник относно сигналите на археолога от регионалния музей Росица Миткова от понеделник, според която в периферията на могилата са безвъзвратно унищожени непроучени археологически пластове. Миткова твърди, че се опитала да спре строежа и уведомила съответните институции, но въпреки това работата продължила.

В становището си инспекторатът на министерството посочва, че се задействал по сигнал на директора на Археологическия музей в Пловдив доц. д-р Костадин Кисьов. Комисия, назначена по Закона за културното наследство, ще извърши проверка на място и ще предложи последващи действия. Какво е имало в този участък на Брезовско шосе обаче няма да се разбере, тъй като обектът вече е бетониран.

Случаят в Пловдив не е изключение, разказват археолози пред медията. Законът разчита на инвеститора да сигнализира и да повика учени, ако се натъкне на находки. Това не винаги е в негов интерес - находките може да са движими и ценни, строителството ще бъде забавено от проучванията, може да се стигне дори до отчуждаване на терена. А когато строежът се пада извън защитени и охранителни зони, нито общината, нито строителят са задължени да проверят предварително дали теренът не е регистриран като археологически обект, обяснява археологът Диана Гергова. Такова задължение фигурира единствено при строителството на инфраструктура, като магистралите.

Глобите са незначителни - за неуведомяване на властите при открити находки юридическите лица могат да бъдат санкционирани с от 5 до 10 хиляди лева. "Така законът винаги ни поставя пред свършен факт", посочи видният траколог. Случаите, в които археолозите са гонени от инвеститора или обекти са тайно и скоропостижно бетонирани не са малко. "Проблемът е, че законът не извършва никаква превенция. Би трябвало всяко строително разрешително да бъде консултирано с националната археологическа карта", казва Гергова.

Казусът с Яса тепе, или Плоската могила обаче е по-различен, смята тя. За праисторическото селище, което според Росица Миткова може да е дало началото на днешния Пловдив, се знае от 60-те години на миналия век и е малко вероятно общината да не е знаела за обекта, особено при положение, че в 2015 г. е имало разкопки.