Лекарите в България отдавна са обект на непрекъсната и вече все по-неприкривана агресия. Някъде през годините като че ли стана естествено всеки - от позицията на свободен човек в демократично общество - да се чувства едва ли не длъжен да се саморазправя безнаказано с всекиго, да съди, да псува и да... бие. Точно лекарите, чиято професия бавно и методично губи от авторитета си, са едни от най-битите напоследък. Разбира се, това е укоримо. Разбира се, че сме против всяка агресия. Така го е чувствал и нашият читател, който ни разказа следващата история, преди да стане свидетел на това, което описва. Вижте я - тя е доста показателна...

"Често гледам чрез медиите как пациенти налитат на бой на медицински лица в работното им време и съм се възмущавал. Тъй като считам, че здравните работници са най-образованите и най-интелигентните хора в днешно време. Но ето че дойде време за промяна на това становище и бих желал да ви информирам за конкретен случай.

Работя на морето. На 15 септември ме прехвърлиха от квартира в хотел с непознато младо момче. След полунощ момчето бълнуваше и ме събуди. Не след дълго падна на земята - видимо на глава в челната област. Опитах се да го събудя, но не успях. Извиках колеги от рецепцията от хотела, в който живеем и работим.

Всички решиха, че е много зле, и повикахме лекар. От медицински център Bul medika (Слънчев бряг) казаха, че нямат кола, да го закараме ние. Центърът има договор с хотела за медицинско обслужване. Закарах пострадалия, който бавно се връщаше в съсзнание и нищо не помнеше. Посрещна ни любезен доктор - в около 4 часа на 16 септември сутринта. Болният се оплакваше, че ръката го боли - за главата не стана дума. Докторът постави диагноза - луксация на раменна става, опита да я намести, но се отказа. Нямал упойка, препоръча ми да го карам за Бургас. 

Закарах го в „Спешно отделение“ на бул. Стефан Стамболов Бургас, имаше ортопед. Младежът влезе сам. (Напомням, че не го познавам, дори и името не запомних - не беше българско.) Сестрата ми каза, че ръката му е добре, и препоръча да купим гел за мазане. Попитах: „Може ли да разговарям с ортопеда, защото младежът нищо не помни?“ Отговорът беше: „Не може, аз съм ортопедична сестра.“ Как реши без рентгенова снимка, че ръката му е наред, не разбрах? 

Закарах го обратно, той продължаваше да охка, въпреки че си купи гел. На сутринта в 7 часа брат му дойде и го закара обратно в Бургас, но в  друга болница - около 8,30 бяха в Лайф Хоспитал в жк Изгрев в Бургас. Там преди да го прегледат му направили рентгенова снимка. Влезли при доктор ортопед (Налбантов) и той казал, че рамото му хем е изкълчено, хем има счупено. След това го хоспитализирали. Направили му пълна упойка, за да наместят рамото, защото поради счупването ще го боли много силно. Наместили му рамото и му поставили шина. Всичко приключило в 17,00 ч.  

Защо това не го умеят и в другата болница? В младежките години съжителствах само със студенти медицина, с някои сме приятели и до днес, но защо назначават толкова некадърни хора, че се стига и до бой?  

Надявам се да има проверка по случая! 

На същия младеж бащата преди години, непосредствено след преименуването на българските турци, си е уредил заминаване в Австрия. Преди да замине, е влязъл в софийска болница, за да си изгори бенка на врата. Два дена след интервенцията умира. Младежът също беше с турско име. Наложи се да напусне работа."

Това е историята. Нашият читател се надява на проверка. Ние - не. Защото вероятно сме малко по-обръгнали от него и защото опитът ни научи, че в България почти няма начин да "заковеш" доктор в недобросъвестност или непрофесионализъм. Даже когато става въпрос за смъртни случаи. Разказахме я обаче, защото сме убедени, че недостигът на линейки, остарялото оборудване, непосилният и свръхнатоварен ритъм на работа, дори ниското възнаграждение на хората с бели престилки по никакъв начин не оправдават нито некадърността, нито гледането на работата през куп за грош. Това - в случай че все още някои от тях не разбират защо понякога нервите на хората не издържат...

Още новини четете ТУК

TrafficNews.bg