Ангелски глас и дяволско чувство за хумор. Невероятен коктейл от джаз, болеро, румба, сон. Музика на границата на реалността. Това вероятно е обяснението за 10 минутните аплаузи, които снощи върнаха на сцената Ричард Бона, след двучасовия му концерт на Пловдив Джаз Фест. 

Музикантът е една от звездите на тазгодишното издание на фестивала, организиран от джазпевицата Мирослава Кацарова. 

Бона, за когото казват, че е един от най- добрите басисти в света на джаза, е свирил с Джордж Бенсън, Хърби Хенкок, Тито Пуенте, Чик Къриа, Шака Кан и Боби Макферин. Прочут е в света на джаза не само със своя самобитен маниер на свирене на бас, но и с невероятния си глас. В Пловдив камерунецът представи новия си албум Heritage - експлозивна смес от западноафриканската и кубинската музика.

Ричард Бона определя Heritage като албум, вдъхновен от музикалното наследство, богатия фолклор и традиционната музика на Западна Африка и Куба. 

В Heritage удоволствието на Бона е осезаемо, когато изпълнява „Bilongo“ от 30-те години. Преди него в албума е откриващото „Aka Lingala Te“, кратко акапелно парче, в което тенорът на Бона звучи в хармония на четири гласа, един от които напомня повече на перкусия. Макар че заглавието означава „Не говоря Лингала“, Бона пее на Лингала – език от групата Банту, който се говори в Конго. 

„Преди Европа да колонизира Африка сме били истинска империя, в която хората са общували, обменяли са стоки и пари помежду си, имали са всичко. Говорели Мандекан. Но после Африка бива разделена и хората намират други начини да общуват. Пея за раздялата, когато робите са били товарени от Африка и са прекосявали океана“ разказва камерунецът. 

В свое интервю той признава, че това умение да бъде разказвач чрез музиката е наследил от своя дядо. Когато бил малък, дядо му вместо да изкаже важните неща, просто ги изпявал. И до днес Ричард Бона е верен на този поетичен и вълнуващ принцип.

Елегантен, бляскав, енергичен. Такъв бе концертът на Ричард Бона в Пловдив. А публиката, която бе изпълнила до краен предел залата на Дома на културата, се оказа изключително добре подготвена за всяко от музикалните предизвикателства на музиканта. Затова и той не можа да откаже на настойчивите бисове и се върна на сцената за още едно акапелно парче, държейки морков в ръката си. 

 

TrafficNews.bg