Кой на кого какво... И децата във втори клас са наясно, че ако не можеш да се сетиш кое е подлог и кое допълнение в изречението, съществува един простичък начин за проверка: заменяш думата с „той“ и ако звучи добре, слагаш смело пълен член, ако не звучи - задоволяваш се с кратък и си свиркаш доволно. Децата може да са наясно, но... маститите специалисти, пишещи тестовете за матурите по български език и литература, очевидно не са. Стражите на грамотността се изложиха (не за първи път!), като се опитаха отново да объркат представите на зрелостниците за туй що е то пълен член и къде се поставя той.

Въпросните специалисти явно са действали на принципа: Ако си член, по-добре е да си пълен. Доказва го условието на задачата от третия модул, касаещо "Албена" на Йовков. Черно на бяло то изглежда така: АргументативнияТ текст напишете в свитъка за свободните отговори на предвиденото място! А сега кажете кой кого и какво ще напише...

Сега със сигурност ще се намерят поне 100 души, които ще скочат срещу граматическия ни снобизъм и ще ни обвинят в издребняване. Наясно сме, че едва ли има човек, който да не прави грешки с пълен и кратък член, включително и професионалистите. Може би и точно заради това са епичните спорове между езиковедите дали трябва да остане това правило, или пък пълният член безвъзвратно да отиде в историята. Но след като въпросното правило все още е факт и децата са принудени да зубрят абсолютно неразбираеми за тях езиковедски заклинания, някак си ни се струва нормално поне тези, които проверяват грамотността на завършващите училище българчета, да са наясно с граматиката.

Как може да си проверяващ нещо, ако ти самият не си наясно с това нещо?

Как е възможно в един толкова сериозен "труд" - като Държавния зрелостен изпит по български език и литература - да се появи този пълен член, изпразващ и последните ни надежди за заличаване на абсурдното разминаване между претенции и реалност в българското училище?

Кой и как ще обясни сега на зрелостниците, че тези, които ги изпитват, всъщност не са чак толкова грамотни?

Или ако е въпрос на недоглеждане, кой ще обясни на дванадесетокласниците защо пишещите тестовете за матурата не си проверяват текстовете? Нали на това учим децата още от първи клас?