Тази седмица жители на Tракия протестираха срещу презастрояването на района. На техния сигнал се отзова омбудсмана Мая Манолова, а нейното идване пък провокира и присъствието на представители на местната власт в лицето на зам. кмета Димитър Кацарски, който до този момент пропускаше поканите за среща с изнервените граждани.

А гражданите си протестират поне от половин година. Негодуват срещу бетонната джунгла, в която бавно се превръща квартала, срещу строеж, който продължава вече седма година и цял един район тъне в прах и мръсотия, срещу липсата на градинки,  детски площадки, разбитата инфраструктура. Протестират с чувство на обреченост и с ясното съзнание, че от тях не зависи нищо. Никой от тях не храни надежда, че Великата китайска стена от 11-етажни блокове ще бъде съборена или че хората, разрешили реализирането на този и подобни проекти ще бъдат санкционирани. Но въпреки това продължават да заливат с жалби и сигнали институциите, от които очакват справедливост и контрол.

Възможен ли е  баланс между интересите на гражданите, инвеститора, общината и градската икономика?

Гражданите искат  жилища, зелени площи, паркоместа, детски площадки, осветление и прочее екстри. Само че, не искат да плащат за тях. Защото, когато си купуваш апартамент по 390 евро квадрата в 15 - етажен блок и не искаш да се охарчваш за паркомясто, няма как да очакваш вечер, когато се прибереш, паркингът да е празен.

Инвеститорът иска с минум средства да постигне максимум печалба. Затова се движи по ръба на закона и се бори да превърне всеки възможен сантиметър в жилищна площ. Затова при цена 390 евро на квадрат не очаквайте чудеса като паркове, висящи градини, подземни паркинги с топла връзка и други подобни. Цената е „изпилена” максимално, за да могат апартаментите да бъдат достъпни за хората със скромни финансови възможности.

Общината /като институция/ също търси своето като гледа да прибере максималното като пари или като обезщетение. Администрацията /като физически лица/  също не е безразлична към подобни проекти, но тук вече нагазваме в територията на прокуратурата.

Бумът в градската икономика през последните години логично доведе и до по-висок ръст  в строителството и търговията с имоти. Ниските лихви по влоговете са причина много от хората да влагат спестяванията си в жилища и да търсят добавена стойност на парите си, чрез рентването им. Затова и през следващите две години строителството ще продължи, а в следващите месеци под тепетата ще започне изграждането на още няколко големи комплекса.

Къде е пресечната точка на интересите на всички тези субекти? При така поставените приоритети такава няма. Вместо това се стига до тотално противопоставяне на различните групи -  гражданите се изправят срещу инвеститорите и администрацията, обвинявайки ги в алчност и корупция,  строителите - срещу администрацията и обратно /много често проформа/, съседи режат гуми и палят коли заради това, че някой е спрял на мястото им . В крайна сметка всички са недоволни.  

Търси се помощта на медиите, тъй като тяхното присъствие обикновено има ефект /макар и кратковременен/  за потушаване на напрежението. За съжаление обаче липсва дългосрочно планиране, такова което да надвишава рамките на един кметски мандат.

Защото имотният балон ще се спука само след няколко години и въпросните огромни комплекси, с които в момента градската власт се хвали, ще се превърнат в огромни гета. Цените на жилищата ще паднат, заради лошото качество на живот.

Решението е тотално нов подход по отношение развитието на града и спешни промени в Закона за устройство на териториите. Решението трябва да е дело професионалисти - архитекти, урбанисти, юристи, които освен опит, трябва да притежават и чувство за естетика. А един от основните критерии да бъде качеството на живот.

 В диалога трябва да участва  администрацията, специалистите по планиране, НПО и професионални сдружения. Разширяването на града не бива да се случва само като се строят блокове като общежития,  а чрез развитие на периферните райони и изграждане на нови квартали в покрайнините на града. За целта обаче трябва да има предварително изготвени подробни устройствени планове на тези терени и изградена основна инфраструктура. Законът също трябва да бъде променен, тъй като в момента едно жилище задължително трябва да разполага със складово помещение, но в същото време може да бъде продадено без паркомясто.

Гражданите също са в дълг, защото малцина се включват по време на обсъжданията на градоустройствените планове, не се интересуват от поредната промяна на ПУП- а на съседните имоти, а когато дойдат багерите се сещат да правят живи вериги. Само че, тогава вече е късно, тъй като инвеститорът се е снабдил с всички строителни книжа и си е съвсем законен. И не им остава нищо друго освен да протестират на инат.