Там някъде, където вчера едно село изживя истински ужас, е станала първата влакова катастрофа в България. Половин година след пускането на линията – на 24 май 1867-а, при маневра на вагони край гарата един от тях се откачил от композицията и се сблъскал с приближаващ влак. Точно в този район станала и втората катастрофа. Шейтанджик. Или днешното Хитрино. А някога на фона на мизерните спирки по пътя от Русчук гарата в Хитрино била истинска перла. Днес от гарата не остана нищо. Отидоха си и 7 българи. Засега. Прокълнато ли е Хитрино?

В праисторията на родната железница гара Хитрино, а преди – Шейтанджик, е записана с първата по нашите земи влакова катастрофа. Праистория, защото се е случила още когато железницата не е била българска, а султанска. В средата на ХІХ век да стигнеш от Русчук до Варна трябвали два-три дни в хубаво време, няколко смени на конете и една-две нощувки в крайпътни ханове.

През 1861 година излязъл султански ферман за построяването на железница, а четири години по-късно трасето изглеждало като днешната автомагистрала “Хемус” – 32-километров участък тръгвал от Варна, 22 километра от Русе, а помежду им близо 150 километра нищо. По готовите релси с белгийски локомотиви и 80 вагона пътували работници и турци инспектори, а до съседния участък се прехвърляли с каруци. Въпреки това обаче пусковият срок бил спазен с малко закъснение от един месец и на 26 октомври 1866 година по цялото трасе от Русчук до Варна се пуснал управителят на Дунавския вилает Митхад паша. Тогава още нямало рязане на ленти, въпреки че обичаят “първа копка” съществувал и бил изпълнен от предшественика на Митхад – Ариф паша, на 21 май 1864 г.

Полупорутените сгради наоколо преди 130-140 години трябва да са били част от желязната инфраструктура и са от бял камък, както и самата гара в Хитрино. Гарата е надградена върху оригиналната постройка, останала от зората на влаковете, и на практика е най-старата действаща гара в България, след като тази в Русе била превърната в музей. 

В Шейтанджик/Хитрино по спомени на пътешественика Литъл Бой, издадени в Москва през 1878 година, на гарата имало истински европейски buffet, поддържан от собственика му – полски емигрант, а за изненада на пътуващите масите били с бели покривки, подредени с чинии, ножове, вилици, чаши и хляб. Французи, англичани и турци, които пътували с автора, си поръчали в бюфета супа и телешко. 

Оказва се, че някои от жп гарите в Шуменско са изградени с камъни от Голямата базилика в Плиска. Това информираха от пресцентъра на Националния исторически музей в София преди време. Строителният материал от храма Патриаршеската резиденция и манастира “Скрипторий” е извлечен предимно около 1870 г. от Мидхат паша при строителството на жп линията Русе-Варна. Само на изоставената днес гара Каменяк има над 500 куб. м камъни. Около гара Хитрино са пръснати десетки неизползвани каменни блокове или от разрушени вече постройки.

Преди години кметът Нуредин Исмаил на община Хитрино подари на президента на Турция Абдуллах Гюл плакет. На плакета има локомотив и годината 1866, когато тръгва жп-линията Русе – Варна, а Шейтанджик, днешно Хитрино става гара. Някогашната гара стана и последна спирка в държавното посещение на турския президент. Гюл дръпна лентата на паметника на пехливанина Коджа Юсуф, а също и една кратка реч, която разбраха само някои.

Сега хората на Хитрино, за които влаковете и релсите са съдба, се питат: Какво доведе до вчерашната трагедия? И докато си бършат сълзите и раните, очакват отговор...

Ето някъде тук през 1867 година е станала първата жп катастрофа по нашите земи.

Използвани са исторически материали от интернет

По публикацията работи: Мария Владова

TrafficNews.bg