Колко струва човешкият живот? Със сигурност този въпрос е бил задаван от хилядолетия, а отговорът почти винаги е един и същ – безценен е. Животът не може да се плати с пари, с обществено положение, дори с висши цели като „общо благо”. Това е и основната на ценностната система на европейската цивилизация, за която твърдим, че сме част. Не е случайно, че в Европа смъртно наказание няма, а причината е именно в това – никой човек няма право да взима решение кой да живее и кой не.

В България обаче не ценим живота. Като започнем от политиците, минем през магистратите и свършим с обикновените граждани. За всички нас смъртта е далечна фикция, която смятаме, че ни заобикаля. Ние нямаме отношения към нея, а нямаме и отговорност към живота, най-вече на другите.

Това е видно най-вече от поведението ни по пътищата. Всеки кара, както си поиска, не се вълнува дали с действията си може да застраши своя или живота на останалите участници в движението, а след всяка рискова ситуация се коментира  колко е некадърен другият, нищо че и ние сме направили няколко нарушения през това време.

Резултатът е, че стотици всяка година умират по пътищата. Казват, че смъртта не може да бъде определяна. Тя е такава каквато е. Но често казваме, че подобна смърт е „нелепа”, но не смеем да кажем, че е тъпа . Истината е обаче, че масово умираме тъпо. Да, тъпо е, заради собствената ни простотия майки да погребват дъщерите си, тъпо е деца да остават сираци заради глупост, която е решил да направи някой на неподходящото място в неподходящото време. А вече след като е станала трагедията се питаме защо? Гледаме тъжните репортажи, казваме си, че ще бъдем по внимателни, че няма да правим това и онова,но…. Времето минава, историята се забравя, а всичко се повтаря, потретва и така до безкрайност, а хората си отиват без време…

Но това явно не ни стига и се появи нова, още по-голяма тъпотия, заради която съвсем скоро някоя майка, дете, съпруга или приятел ще бъде почернен. Манията да се снима километраж, който показва 300+ започва да се превръща в епидемия в социалните мрежи. „Кампанията” бе започната от милионерския син  Иван Киров, който искал да тества новата си кола. След като медиите превърнаха Киров в героя на деня,  редица знайни и незнайни звезди почнаха да си качват подобни снимки, на които показват мощните си возила. Не е важно дали те са карали с такава скорост, не е важно дали искат да се докажат пред своите приятели с лъжа, не е важно и дали се шегуват. Всеки човек в един момент е модел на подражание. Било то заради външен вид, интелект, материално положение или нещо друго.  Публикувайки подобни снимки в социалните мрежи, за да трупат лайкове или обществен престиж, те въобще не си дават сметка, че могат да стана причина за нова трагедия. Какви ли неща не сме виждали през годините,  и въобще не е трудно да си представим, как някое невръстно момче взима колата на баща си и се изстрелва по пътя с крака на газта и телефона в ръка... Не искам да се спирам какво може да се случи, но всеки може да си представи. А след това? Кой ще посмее тогава да обясни на родителите на момчето, че неговия живот е струвал няколко лайка в един виртуален свят? Никой не може да бъде задължен да бъде отговорен към себе си, но безотговорността към другите не може да се оправдае.

Благовест Андонов,TrafficNews.bg