На какво ниво е грамотността сред българските ученици? До колко са запознати учениците с правилата за правопис и пунктуация, както и интересуват ли се самите те от нивото си на правопис? На тези и още въпроси в интервю за Радио ''Фокус''- Велико Търново отговори Христо Димов, директор на ОУ „Св. Патриарх Евтимий” в старата столица.

Фокус: На какво ниво е грамотността на великотърновските ученици?

Христо Димов: Според мен във всички училища се стремят да дадат необходимата грамотност на учениците си. Не вярвам, да има учител в България, който да не се стреми към това, в крайна сметка, затова е и учител.


Фокус: Интересуват ли се самите ученици от правилата за правопис, стремят ли се да пишат правилно?
Христо Димов: Когато са в училище се спазват правописните норми, но когато са пред компютрите ситуацията е съвсем различна. Използват се цифри, не се спазват пълните членове. Този вид комуникация не влияе много в писмените работи на учениците, но при някои указва влияние и е причината за инцидентни грешки.


Фокус: Велико Търново на кое място се нарежда по грамотност на учениците?
Христо Димов: Това се проучва от Националното външно оценяване по български език и литература. там има развитие на теми и си проличава грамотността на всички ученици. Сега има външно оценяване и за учениците от 4- ти клас, ще видим резултатите. По принцип резултатите са добри, миналата година също бяха такива за великотърновска област.


Фокус: Кои са най- честите грешки, които допускат учениците?
Христо Димов: Най- честите грешки са идентични за учениците във всички области в страната. Пълният и кратък член, който според някои хора е вече отживелица, обеззвучаването в края и при представки с особености. Има случаи и да пропуснати главни букви. Това са най- честите случаи. Характерна особеност е лошото писане при една част от учениците. Някога имаше в началния етап, като осми част, час по краснопис. Това обаче отдавна се премахна и краснописът не е на необходимото ниво, на което трябва да бъде. Сега има различни свободно- избираеми предмети, но те не могат да компенсират задължителните такива.


Фокус: Споменахте премахването на пълния и кратък член, Вие на какво мнение сте?
Христо Димов: Това е идея на езиковедите. Според мен това е характерна особеност на българския език и аз като българист, подкрепям да го има. 


Фокус: Как могат да бъдат стимулирани младежите, да се интересуват повече от своята грамотност и правопис?
Христо Димов: Повече четене в училищната библиотека. Това се среща при ученици от 1- 5- ти клас, по- големите използват предимно интернет, но доколко там четат не се знае. Друг стимул би могъл да бъде това писмените работи да бъдат изготвени естетически и структурно направени, да отговарят на изискванията на вида писмена работа и самите ученици да имат някакво удовлетворение, че са направили нещо хубаво. Всяка една писмена работа, все пак е до голяма степен и лично творчество на ученика. 


Фокус: За в бъдеще какви проблеми би могла да създаде на учениците неграмотността?
Христо Димов: Така няма да могат да напишат молба за работа, за отпуска. Тези неща също трябва да се учат, имат определена графичност и последователност. Съобразно начина, по който е написана молбата им за работа и това как са подредени документите, може да не бъдат допуснати от исканата от тях работа. Грамотността е нещо много важно.


Фокус: Много такива случаи ли има, на младежи, неможещи да попълнят правилно молбите си за работа?
Христо Димов: Наблюдават се, но за тези, кандидатствали в нашето училище, бройките са единични.


Фокус: Преди години България е била сред първите места по грамотност, падаме ли в нивата на тази класация и на какво се дължи това?
Христо Димов: Това, според мен се дължи на това, че за 45 % от учениците в начален курс, българският език е непознат език. Това не е характерно за всички етноси, а по- конкретно за ромския. При тях заинтересоваността е много малка и непременно указва влияние това на спада в класацията. Това се забелязва и във великотърновска област и си проличава и от ниските нива на четивна способност и грамотност. В нашето училище и в други по- големи във Велико Търново такива са единични случаи. Това обаче е тревожна статистика, затова и Правителството искаше да наложи за задължително посещението на детска градина от 5- годишна възраст, там да се учи български език и нивата на грамотност да се повишават постепенно. Всичко е в ръцете на учителите. Според друго изследване в близките години от системата ще излязат около 90 % от действащите в момента учители. Надеждата е в сегашните студенти, в тези които завършват или са завършили скоро. Начинът България да се изкачи в тези класации за грамотност е тези млади хора да прегърнат учителската професия и да успеят да се реализират успешно. 


Фокус: Голям проблем ли е в България това, че повечето учители са застаряващи и няма кои да ги замести?
Христо Димов: Според мен е нормален проблем. Аз, когато постъпих в училище бях млад учител, сега не толкова. Това означава, че смяната на поколенията е неизбежна. Въпросът в в мотивацията, а тя трябва да е по- голяма, тъй като и заплатите са по- големи отколкото преди 10- 15 години. Що се отнася до материалния стимул, той е по- висок. 

ОЩЕ НОВИНИ - ТУК

TrafficNews.bg