„Бяха добри момчета. Това не трябваше да се случва!“ Колко пъти в седмицата чувате тези думи в репортажите за кървавите катастрофи, които стават по българските пътища? Днес ги чух за пореден път- в репортажите от село Яхиново, където загинаха 4 момчета и една жена. Три момчета с голф / има коли, чиито марки  звучат като диагноза/  се забиват в електрически стълб. Бетонната колона  пада и убива на място други три момчета и жена, която разлепва обяви. Шофьорът на голфа е загинал, а други две момчета са в болница.  Всъщност не е ясно кой точно е карал, но мога да се хвана на бас, че ще се окаже  мъртвият.  Ясно е обаче, че тримата са се качили в колата след кило мастика.  Ясно е също, че са карали със 180 км/час.

Само преди седмица епитафията „добри момчета“  беше употребена в репортажите за жестоката катастрофа в Стамболийски. На място, след удар дърво загинаха 22-годишен младеж и две 19 –годишни абитуриентки.  Добри момичета.  Шофьорът, който карал с близо 180 км/час също бил добро момче.

 Всички са добри, но не са безсмъртни. Със сигурност обаче се  мислят за такива. В деня, в който всички телевизии излъчваха кадри с разплаканите близки на двете загинали  близначки от „Лиляната“,  по централния булевард в ЖР „Тракия“ покрай мен профуча БМВ 3 , което се движеше поне със 150 км/час.  Беше 17 часа. Тротоарът беше пълен с пешеходци,  майки които прибираха децата си от детска градина.

Сигурна съм, че шофьорът  на беемвето, е видял черната хроника за загиналите младежи. Може дори да е познавал някой от тях. Въпреки това  той също смята себе си за безсмъртен , повтаряйки мантрата „Това на мен не може да ми се случи“.  

Вярно е, че не можем непрекъснато да живеем в страх, че ще ни се случи най- лошото, но и да предизвикаш съдбата по най- брутален начин, едва ли е разумно.  Малцина са тези, които биха скочили от 4-я етаж, за да проверят дали ще оцелеят. В същото време повечето ще се качат в колата на шофьор, въпреки че знаят, че е употребил алкохол.  А сблъсъкът дори с 40 км/час нанася травми като падане от 4-я етаж. 

Всекидневно правим компромиси, защото ние също го търсим от другите. По този начин се оневиняваме за собствените си грешки. Псуваме и ругаем нарушителите, но  когато ние нарушим  правилата, казваме :“Прекаленият светец и богу не е драг".  Цялата ни народопсихология е такава- „Не е важно какво правиш- важното е да не те хванат“. Проблемът  обаче е , че това не работи.  Рано или късно ще те хванат. И ще си платиш – по един или друг начин. Понякога обаче сметката, която идва е огромна – както в Яхиново, както в Стамболийски. Шофьорите и на голфа, и на аудито са мислели, че са безсмъртни. Както и още десетки като тях.  Има един лаф, с когото плашат работохолиците и той е че гробищата са пълни с незаменими хора. Също така и с безсзмъртни.