Две момчета си отидоха без време преди три години. Днес цяла Катуница за кой ли път плака за Ангел и Павел - жертвите на бездействието на десетки служители от най-различни институции. Да, физическият убиец на Ангел е шофьорът Симеон Йосифов. Поръчителят може и да е Кирил Рашков. Едва ли има човек в държавата, който да не смята така, въпреки че преки доказателства няма и той не е наказан. Но цялата трагедия всъщност се разигра заради равнодушието /платено или безплатно/ на знайни и незнайни пионки в учережденията. След смъртта на децата, притиснати от обстоятелствата и най-вече от  хилядите българи, които излязоха на улицата, разни чиновници се разтичаха да свършат това-онова. Истината лъсна – ярка и болезнена. Незаконни къщи с размерите на мавзолеи, неплатени данъци,  имущество за милиони, чийто произход се губи в тъмните дела на скандалната фамилия, заплахи,  взривове, пожари. Десетки престъпления останали ненаказани. Защото някой години наред си е затварял очите. Защо ли? /За справка виж „Тефтерчето на Цар Киро”/.  Това беше една друга част от истината.  Но както се очакваше  и от този храст не изскочи заек. Бележникът не бил автентичен, не се знаело чий е почеркът, къде е бил и прочее. Всъщност всички са наясно, че тефтерът е оригинал и сигурно е само един от многото, които „царят” си е водил. Но далеч по-удобно е за пореден път да заметат неприятната истина под килима.

Да, днес Катуница е тъжна, а фитилът под бурето с барут е изгаснал. Рашков пак е зад решетките, където за пореден път разиграва сцени по Молиер, руините на опожарените „царски” мавзолеи са обрасли в бурени, в селото се диша по-спокойно. Вуйчото и лелята на Ангел - Веселин Христов и Ваня, имат дъщеричка на 2 месеца.  Малката София никога няма да види братовчед си Ангел, ще го познава само от снимката на паметника му. Майката на Павел, която преди три години не искаше да живее, се е изправила и само обреченият й поглед напомня за трагедията. Животът продължава – дори кучето Берта, която във фаталната нощ също е премазана, вече е здрава и има две кутрета. Но чувството за липса на справедливост и правосъдие продължава да цари в Катуница. И гони младите и  мислещите. Най-добрият приятел на Веселин след броени дни заминава с цялото си семейство за Англия. „Не виждам смисъл да оставам. Не мога да рискувам някое от децата ми да бъде убито. А и какво бъдеще ги очаква тук!” казва младият мъж. Очите му се насълзяват, защото се разделя с приятели, каквито  никога няма да намери. Иска да продължи да се бори за каузата, но знае, че децата са по-важни. Радослав не е единственият. Хиляди българи са поставени пред същата дилема и повечето избират да се разделят с всичко скъпо, но децата им да живеят в нормална държава. Защото убийците на Ангел и Павел са на свобода!

Парашкева Иванова