Пловдивчани са ползвали каменни брадви от Франция преди осем хилядолетия, казва директорът на Археологическия музей в Пловдив доц. д-р Костадин Кисьов. В интервю пред PlovdivTime.bg той разказа за живота на най-древните жители на Пловдив преди осем хилядолетия и за най-интересните експонати в музея. 

Доц. д-р Костадин Кисьов участва за пръв път в разкопки през 1970 г. В периода 1980-1989 г. работи като археолог в Историческия музей в Смолян и проучва Западните Родопи. Допринася за изграждането и откриването на новата музейна сграда и експозиция в Смолян.

От 1989 до 1993 г. е научен сътрудник в Археологическия музей в Пловдив, със специалност "Тракийска материална и духовна култура". В периода 1993-96 г. е директор на Археологическия музей. Впоследствие две години работи в Националния исторически музей в София, след което се завръща до днес изпълнява длъжността директор на Археологическия музей в Пловдив.

Автор е на редица научни изследвания и публикации - резултат от археологическите проучвания на 300 гробни комплекса, 17 скални светилища и 30 селища, свързани с тракийската култура в Родопите и Горнотракийската низина през I хил. пр. Хр.

- Доц. Кисьов, все повече български и чужди туристи се запалват по славното минало на Пловдив. Естествено, те започват своите пътешествия от Археологическия музей. Какво е неговата роля за откриването и запазването на историческите ценности?

- Археологическият музей в Пловдив на практика е най-старият музей в България. Събирането на находките започва още през 1879 г., когато страната е била разделена на Княжество България и Източна Румелия със столица Пловдив. Първоначално музеят е създаден към Народната библиотека, а през 1882 г. се обособява като самостоятелна институция.  Ние имаме 135-годишна история. Сградата на музея, която е била Данъчно агентство, също е ценен архитектурен паметник, построен през 1885 г. Сега тя е реставрирана с оригиналните стенописи и декорации.

През 1930 г. Министерството на финансите я преотстъпва на просветното министерство за музей и тогава е направена първата експозиция. Малко са европейските музеи с толкова дълга история и красива стара сграда, която обаче разполага с малка площ - 1000 кв.м. До 2000 г. постройката бе напълно занемарена и се намираше пред конструктивно пропадане. Направих всичко възможно да привлека средства и успяхме да построим нов корпус. През 2010 г. бе открита новата сграда. В част от нея е настанена администрацията, а в другата е побрана експозицията.

Съумяхме в подземната й част да разположим фондохранилища и ателиета за реставрация и консервация върху площ от два декара. Знаете, че консервацията и реставрацията са двете най-важни дейности за един музей. Новият ни музей разполага с модерни технологии – сигурна охрана и съвременни начини на стопанисване на експонатите.

През 2010 г. получихме признание и от Международния съвет на музеите – ИКОМ, който ни определи като един от музеите с най-европейска визия. Реконструкцията ни позволи да излезем извън провинциалните мащаби.  Дотогава можехме да правим само малки изложби, тъй като нямахме подходящи витрини и охраната не беше на ниво. Сегашните ни витрини са специално изработени и обезопасени със специални стъкла.

Вече успяхме да приемем две много големи международни изложби. Първата беше с предмети на двата най-големи национални музея в Атина - археологическият и нумизматичният. В нея участваха и още десет гръцки музеи. Събитието предизвика много голям интерес в Пловдив и в страната. Втората беше гостуването на експонати на Лувъра от египетската история.

До 1928 г. сградата на Археологическия музей в Пловдив е била Данъчно агентство

 

Ценните находки са поместени в модерни обезопасени витрини  

- Колко експонати са се натрупали в музейния фонд?

- През годините начело на Археологическия музей са се сменили 31 директори. Минали са много поколения археолози и реставратори. Благодарение на дългата си история ние имаме един от най-големите фондове в България с най-интересните артефакти. Притежаваме 150 хиляди експонати. По световните стандарти е прието музеите са показват пет на сто от притежанията си.

В нашата постоянна експозиция присъстват 4500. Всички останали предмети се съхраняват в трезорите и фондохранилищата, и ние се стараем да ги показваме на публиката под формата на тематични временни изложби. Постоянната експозиция излага културното наследство на Пловдив и региона в хронологичен аспект – от най-древните времена - първата цивилизация на палеолита, до късното Средновековие - XIV век.

- Кои са най-древните ви находки?

- Най-древните артефакти са от времето на палеолита - 7 000 години пр.н.е. Това са каменни сечива, брадви, сърпове, изработени от еленов рог и от кремък. Следва неолитът, когато човекът започва да обработва камъка и да го превръща в сечива и оръжия.

- Как един учен съумява да осмисли намерените вещи от далечната праистория, за която нямаме писмени сведения?

- Експозицията се опитва да представи едно древно изкуство по достъпен за посетителите начин Работата на археолозите е да разкрият на терена чрез разкопки и да направят максимално достоверна възстановка на древното минало. Да разберат как са живели тогавашните хора, какви са били техните поминък, религиозни вярвания, обичаи, включително и погребални ритуали.

Напоследък археологията е просперираща наука, защото при нея истинността е максимална, докато при историческите изследвания за по-новите времена се случва историкът да се подаде на политическата конюнктура и идеология. Археологът поднася фактите такива, каквито са.

- С какво са интересни първите пловдивчани, живели преди осем-девет хилядолетия?

В селищните могили от неолита - 6 хилядолетие пр.н.е., например открихме брадви, изработени от камък, който не се среща в България. От анализа на скалата се разбра, че брадвите са изработени и внесени у нас от територията на днешна Франция. Изводът е, че дори и в най-дълбоката древност на човечеството не е имало граници, съществувало е движение на хора от север на юг и търговия без пари, на базата на натурална размяна.

Кабинетът на дългогодишния директор на музея Борис Дякович

- Пловдив е най-старият населен град в Европа, огромен брой източници за историята му са проучени, но какво остава скрито?

- В най-общ аспект историята на Пловдив през древността е позната. Знаем колко селищни могили са съществували на територията на днешния град - Яса тепе 1 и 2, които се намират на Брезовско шосе, другата е била - до магазина на "Баумакс" на Лаута. Съществуват и няколко селищни могили извън града, които не са проучени. Праисторическите обекти показват, че първото заселване на територията на Пловдив е станало около края на 6-о хилядолетие пр.н.е.

Тези могили всъщност представляват напластяване на различни праисторически селища едно върху друго. Селището изчезва, тъй като го напускат обитателите. Идват други хора и върху техните останки правят ново селище. С течение на времето културните пластове се натрупват един върху друг. Пловдив е единственият град, при който има непрекъснато уседналост на живота от края на 6-хилядолетие до ден днешен. Тук присъстват всички човешки епохи.

През 6-о хилядолетие е имало селища край Марица, но в същото време върху Небет тепе нямаме толкова древна култура. През бронзовата и желязната епохи, които свързваме с траките, най-много живот вече има съсредоточен върху Трихълмието и в неговото подножие. През римската епоха Филипопол вече се разпростира и в равнинната част около тепетата – сегашният градски център.

 - Кои артефакти в музея се радват на най-голям посетителски интерес?

- Хората имат различни интереси. Посетителите често ги възприемат не толкова като исторически свидетелства, а като предмети на изкуството. Те се любуват на тяхната красота и на майсторската им изработка, особено ако върху тях са изрисувани сцени. Най-голям интерес предизвикват съкровищата. Веднъж защото са от благородни метали, и втори път, защото върху тях са изобразени митологични сцени.

Видях същия феномен в Япония миналата година. Участвахме в голяма международна изложба под надслов "Легенда за златото" в Токио. Японците успяха да съберат и покажат на едно място древни златни предмети от България, Гърция, Италия, Испания и Румъния. Очаквано изложбата предизвика огромен интерес в страната на изгряващото слънце. 

И в нашия музей Панагюрското съкровище (принадлежало на неизвестен владетел на одрисите от края на IV и началото на III в. пр.н.е.– б.р.) продължава да предизвиква най-голям интерес. Популярна е и ранно-християнската гробница, върху стените на която е изрисувана цяла библейска сцена от Евангелието на Йоан.

Да видиш как Христос възкресява Лазар – това е уникално и много интересно преживяване, особено за вярващите християни. Това е доста древно изображение на чудото – от четвърти век, когато християнството току що се е утвърдило в империята и вече са били построени първите християнски базилики в Пловдив. Интересна за посетителите е и менората (седмосвещник), която е украсявала пода на най-ранната еврейска синагога в Пловдив през III век от н.е.

- Отстрани изглежда сякаш Пловдив е пълен със съкровища, които човек може да открие случайно.

- Имаше един много интересен случай през 1995 г., когато няколко ученици, сред които Стефан - синът на бившия президент на България Петър Стоянов, откриха древни златни накити. При строежа на нов жилищен блок в квартал „Източен“ момчетата влезли да си играят в направения от строителите изкоп. Ровейки в пясъка, те намират древни златни накити с полускъпоценни камъни от II век.

Тези бижута днес са изложени в Археологическия музей и могат да се видят от посетителите. Те са били поставени в древноримски гроб, който багерът е разрушил при копаенето. По някаква случайност учениците ги намират и ги предават на полицията, а полицаите ги донесоха при нас. После тържествено наградихме момчетата с часовници. Тази находка ни убеди, че чак източният некропол на Филипопол и стигал чак дотам. Под тези блокове и в момента има гробове от римско време.

 

Кои са неразгаданите мистерии на римския Филипопол? Ще промени ли историята намереният в Античния театър надпис отпреди две хилядолетия? Какви съкровища ще изскочат от могилата  Мал тепе в село Маноле?

Отговорите на тези загадки четете във втората част на интервюто с директора на Археологическия музей доц. д-р Костадин Кисьов в „Plovdiv Time“.

Посетителите се радват най-много на Панагюрското златно съкровище от края на IV и началото на III в. пр.н.е. 

Христос възкресява Лазар – сцена върху стената на ранно-християнска гробница от IV век