Не, тук няма да стане дума за известния с екшъните около себе си мотел "Мамин Кольо" до Сандански. Нито за механа "Мамин Кольо", още по-малко за фамилна къща "Мамин Кольо". Тук ще разкажем за истинския, пловдивския Мамин Кольо, живял на „Раковска“ номер 6 под тепетата. И чието истинско име е Никола Маринов, роден в Пловдив през 1896 г. До края на живота му майка му се обръща към него с "на мама Коленцето" - оттам идва и прякорът му.

Неговият лъчезарен, нестандартен и колоритен образ е оставил трайна следа в паметта за града ни и неговите чешити. Има обаче една мълва за произхода на Мамин Кольо, която и досега буди любопитството и интереса не само на пловдивчани. Според клюката Мамин Кольо и сестра му Мамина Ветка са деца на... монарха. Става дума за Фердинанд, естествено.

Ето какво разказва в последната си книга от поредицата "Запомнете Пловдив" пловдивският журналист и писател Евгений Тодоров.

Майката на Мамин Кольо - Живка, се е гърчеела според съседите, била е много жизнена и усмихната жена. Толкова е била чаровна, че вероятно е завъртяла главата на самия български цар Фердинанд. И може би Мамин Кольо и сестра му Мамина Ветка са деца на монарха. Тази версия едни я поддържат категорично, други я отхвърлят. Никола Алваджиев само намеква, че някаква тайна е мъчила Мамин Кольо.

Фердинанд обича да идва в Пловдив. Знае се коя е къщата в Стария град, където отсяда. След 1905 година се появява в града с нова кола „Даймлер Бенц“ – колата току-що е победила в някакво състезание в Германия. През деня обикаля насам-натам, а вечер кани красиви гъркини на чай. „Отиваме на цай“ – казвали те гордо, когато някой ги срещал и питал къде отиват така наконтени.

Казват, че Кольо приличал на княза, а Ветка пък направо му била одрала кожата. Така че чешитът от Тепе алтъ нищо чудно да е бил брат на цар Борис и чичо на Симеон Сакскобургготски. Темата за бащинството е табу в къщата. Комшиите се опитват да разбулят тайната със заобиколни въпроси, но никога не са получавали нещо повече от мълчание.

Освен външната прилика хората обсъждат и на чии разноски Мамин Кольо учи във Франция – картография и геодезия в Монпелие, а Ветка – в Стопанското учлище в София. Говори се и за едно ковчеже с бижута. Мамин Кольо е бил близък с цар Борис и е ходил в двореца в Кричим. Дали Фердинанд не е завещал на сина си тайната за брата и сестрата от Тепе алтъ?

Ето и неговия словесен групов портрет.

Боби: „Нямаше по-изтънчен човек от него, стегнат, винаги с блестяща бяла риза, изгладен и в джобчето си носеше бяла кърпичка, цвете, според сезона. Шалче невинаги носеше.”

Митко Гонзала: „Помня го винаги добре облечен, с папионка, с лъснати обувки. Вече мъж към 70-те, майка му на 90, а сутрин тя му вика: “Коле, мама, да ти направя ли попарка?“.

Той се обажда: „Че направи ми“. А майката продължава: “Как я искаш попарката, Коле, с масълце или с млекце?”. “Както я направиш, мамо” – нежно отговаря Колето.“

Кети Паскалева: „Къщата им беше мрачна, та предпочитаха да стоят отпред. Той изнасяше столче или на един камък слагаше възглавничка. Вечер пееше. Аз бях съвсем малка, той ме викаше – Кетенце, ела при мен, кажи коя детска песен да ти изпея? Слагаше ме на коляно и пееше.

Тримата с майка си и сестра си пееха хубави детски песни, туристически, опери, любима му бе арията на Каварадоси.

Всички го обичаха, не беше клюкар.“

Анка Георгиева: „Бяха близки с баба ми, заедно ходеха на почивка в Бачковския манастир. Баба ми разказваше, че леля Живка, майката, била много весела и жизнена жена, направо ги е побърквала монасите. Влязла един ден в магерницата, видяла, че се вари петле, и го прибрала. Дошли монасите да хапнат – петлето го няма. Мислили малко и решили, че само Живка може да свърши тази работа. Но не го направили на въпрос.

Всяка вечер с Ветка отиваха на разходка по Цар-Сименовата градина – пременени, стъпваха гордо. Когато майката ходеше на гости и я черпеха, казваше: „Да дадете и за Коленцето и за Ветка“. Много си обичаше децата. Ветка свиреше на китара, майка й не пропускаше да каже: „Тя моята Ветка не знае да домакинства, тя свири на китара“. Семейството беше известно и сред софийските артисти. Една вечер във Военния клуб имаше оперетен концерт с Тинка Краева. По средата тя спря и извика: “Къде си ми ти, Мамин Кольо“? И се чу глас някъде от средата на залата: Тук съм, тук съм!“

Митко Гонзала: „Мамин Кольо обикновено стоеше под часовника на пощата. Зимно време почти не излизаше. Но като запролети, цъфваше под часовника и все повтаряше: "Абе, защо говорите против тези комунисти, че били кофти бе, мама му стара. Гледай какви мадами направиха! Скъсиха им рокличките над коленете. Баджаците им се виждат. Ами толкова е готино всичко." Това, естествено, става след Девети. Освен това той калесваше всички, на които предстоеше да се женят. Имам пред вид младите момичета. На Лазаровден ги събираше около десетина под часовника и по Главната тръгваха към Царския остров. По пътя се присъединяваха други и ставаха към петдесет човека. След тях вървят родителите, а Мамин Кольо най-отпред. По-късно родителите ги оставяха, защото ако той не благослови момичетата, значи няма да се омъжат. Ние тогава бяхме малки, но все се криехме по храсталаците и гледахме как Мамин Кольо ги караше да си събуят гащите и да седнат по гол задник на тревата, след което минаваше покрай всяка и повтаряше: "Яж дупе трева, догодина мъж!". После се обуваха и тръгваха обратно, но родителите им ги пресрещаха и тогава вече ставаше голям празник. С гювечите, с одеялата и т.н.”

Според Митко точната дума в заклинанието не била „дупе“, а онази, която не е прилично да се споменава. Други пловдивчани обаче твърдят, че такъв фин човек като Мамин Кольо не може да изрече такива неща.

Все пак не е бил безразличен към жените. Като седял на камъка пред къщи, вадил някой път бинокъл, заглеждал мадамите и въздишал.

Доста хора смятат, че е останал ерген. Ние обаче имаме непоклатими свидетелства, че се е оженил – макар и на по-стари години.

Ето какво разказва Кети Паскалева, която е живяла прозорец срещу прозорец с Мамин Кольо:

„Ожени се към 43-а, кумове му бяха брат и сестра Сувандажиеви. Сватбата беше в „Св. Петка“. Клюката говореше, че майка му била против, защото булката, казваше се Вангелия, викахме й леля Ваня, била бедна. Още по-против била сестрата Ветка, защото по тогавашна традиция в едно семейство първо трябва да се ожени момичето.

Кольо и Вангелия нямаха деца. С жена си живееха добре, тя взе едно дете – Ралица Ботева, да помага при гледането на Мамин Кольо, когато се поболя на стари години. Като бутнаха къщата, и леля Ваня се поболя и умря. Бяха я настанили някъде на „Никола Господинов“. След нея почина и Ветка. Разправяха, че последните години продавала наследеното от майка си в ковчежето с бижута – дето били подарък от царя. Нямала е какво да яде...“

Новите съседи и не разбират коя е тази жена, нищо не е останало от наперената й походка, от аристократичния й поглед, с който е оглеждала мъжете отвисоко. Така и не срещнала подходящата партия. Дали не се е чувствала достойна за истински принц?

Измират всички, без да разкрият тайната. Остават горди – макар и бедни.

Какво ли е било да живееш в някаква си ориенталска махала Тепе алтъ, да минаваш през боклуците на пазара, като специалист с френско образование да изпълняваш заповеди на хора, които не знаят добре български, камо ли френски... А в гърдите ти да бушуват гени, които те правят равен с половината монарси на Европа...