Освобождението през 1878 г. заварва България с 32 аптеки. Шест от тях се намират в Пловдив. По същото време аптекарите освен с изписването и продажбата на лекарства са развивали и бурна обществена дейност, съобщава PlovdivTime.bg

Много от тях покрай приготвянето на лекарства се изявяват като национални революционери, депутати и кметове. Сред имената на първите фармацевти в Пловдив се открояват тези на д-р Владо, д-р Иван Богоров (издател на първия български вестник "Орел"), д-р Рашко Петров (един от първите директори на Пловдивската болница), и д-р Стоян Чомаков (кмет на Пловдив). 

В някогашната аптека на д-р Сотир Антониади на ул. "Съборна" 16 днес се помещава кокетния Музей на фармацията. 

Гръцкият лекар също е бил фигура с размах - следва медицина във Виена и работи две години като лекар в парижка болница. През 1872 г. построява аптеката в Пловдив. Оборудва я по европейски образец и я прави най-модерната в града. 

След 1878 г. д-р Антониади става депутат в Областното събрание на Източна Румелия, автономна област на Османската империя със столица Пловдив. След Съединението пък е избран за народен представител в българското Народно събрание.

В продължение на три месеца през 1883 г. е временно изпълняващ длъжността кмет на Пловдив. Той върти предприятието до 1915 г., когато го продава и се изселва в Гърция. Аптека "Хипократ" си намира нов собственик и действа до 1947 г., когато е национализирана. 

През следващите тридесет година красивата възрожденска къща функционира държавно общежитие, в което живеят под наем различни семейства. След продължително попълване на сбирката и ремонтни дейности Музеят на фармацията е открит през 1981 г. 

Потретите на боговете на здравето Асклепий и Хигия, и на лечителя Хипократ, изваяни върху фасадата, посрещат пациентите. Вътре обстановката носи уюта на миналото с оригиналните стелажи, укасени с орнаменти и дърворезба.

Лавиците са били доставени от Виена в края на XIX век. Върху тях подредена т. нар. вазерия – съдове от кристал и порцелан, предназначени за съхранение на лекарства, мехлеми и лечебни етерични масла.

"Кристалните вазерии са изработени от изумруд, опал, тюркоаз и рубин. На един от рафтовете е изложена и „царската вазерия”, която е с позлатени орнаменти.

Съдинките са произведени в Берлин през 1890 г. и са били притежание на т. нар.  царска аптека, който е имала лиценз да снабдява с лекарства династията", разказва пред PlovdivTime.bg уредникът Татяна Йорданова. 

Погледите привлича и блестящата метално-звънкова сметководна каса. Направена е от оръжейна стомана през 1903 г. в Дейтън, щата Охайо. На горнията етаж е разположена т. нар. ахтарница - място за продажба на билки, лекарства, захар, кафе, чай, посуда и пр.

В тази манипулационна чираците на аптекаря са бъркали лекове. Приготвянето им е ставало по няколко технологии. Едната е мацерация – извличане на лекарствени вещества от растения чрез изкисване. Старите аптекари са били наясно и с инфузията – извличане на лечебните съставки чрез нагряване с вода, а също са умеели да бъркат тинктури, таблетки, глобули. 

На втория етаж е подредена разнообразна лабораторна стъклария, дестилатори, микроскопи, везни с тежести. 

Едно от съкровищата на "Хипократ" е библиотеката със старопечатни фармакопеи на Дюрвал и Хагер, издавани през XIX и XX век на френски, немски, чешки и руски език.

Тук може да се види и копие на книгата "Лекарственик", отпечатана през 1846 г. в Букурещ. Това е първата сбирка с рецепти на български език. Някои историци твърдят, че лекарствата са предписани от Иван Рилски, християнски светец от X век. Половината от изданието се състои от молитви, а другата половина - от рецепти, които и до днес се използват в народната медицина. 

Преобладават рецепти за лечение на безапетитие, кашлица, малария, ревматизъм, зъбобол, на очни и стомашно-чревни заболявания и др. Сред лекарствените съставки най-често се срещат алое, мед, карамфил, канела, индийско орехче, восък и пелин.

Още СНИМКИ от МУЗЕЯ НА ФАРМАЦИЯТА в Стария Пловдив - ВИЖТЕ ТУК

Старите шишенца притежават очарование, което липсва на модерните опаковки на лекарства

Американска каса от 1903 г. и старовремски телефон красят аптеката

Руслан Йорданов, PlovdivTime.bg