Чували ли сте за Хаджи Гьока Павлов? Той не е кореняк пловдивчанин, роден е в Сопот, но След Освобождението живее в Пловдив. Първата му къща под тепетата е срещу паметника на Съединението. После става собственик на хотел „България”. Днес на това място е градинката над Джумаята.

Интересна е една фамилна легенда, която Димитър Хаджипетров - правнук на хаджи Гьока, разказва в книгата на пловдивския журналист Евгений Тодоров "Запомнете Пловдив". Ето я:

„Прадядо ми и Иван Вазов са били роднини – от двама братя деца, първо са живели в обща къща. Децата на двамата пък са били втори братовчеди. Вазов започнал да задява една от дъщерите на хаджи Гьока, името й е Руска. Била пищна девойка. Хаджи Гьока бил много съвестен и морален християнин. Направил на младия поет два-три пъти забележка, но кръвта на Вазов била много буйна и продължил да задява момата. Един ден прадядо ми не издържал и напляскал бъдещия патриарх на българската литература.

А че е имало нещо, имало е. Двамата са се уединявали. Дори Вазов е посветил на нея първата си стихосбирка, от която по-късно се отказал. Там четем:  

Твойте ненки страстни

не видя в тоз час,

но че са прекрасни,

туй догаждам аз.

 

Може би приличат

на два портокаля,

затуй ме привличат,

та да ги погаля.

Тези редове са посветени на ненките на баба ми Руска.”

Венцеслав Бъчваров, който също е от този род, обаче има друго мнение за любовната интрига. Ето какво разказва той:

„Онази история, която разказа Мимо Хаджипетров относно Иван Вазов и неговата братовчедка, е истинска, но всъщност е станала със сестрата на баба Руска – леля Параскева, най-голямата дъщеря на хаджи Гьока. И тази история е причината за скарването между двата рода – този на хаджи Гьока и на Иван Вазов. И още нещо. Баба Параскева, която е била голяма хубавица, е била и посредникът между хаджи Гьока и Левски. Още като малка тя е пренасяла парите, с които хаджията е финансирал част от дейността на Апостола.”  

На Баба Руска ли са били белите ненки, на баба Параскева ли, само желал ли е да ги погали Иванчо Вазов, или е успял да ги пипне все пак – едва ли някога ще научим цялата истина.

Хаджи Гьока умира година след хаджи Калчо. Гробовете им са редом на Централните гробища. Наблизо са Найден Геров и д-р Вълкович.

Ще се сети ли някога някой да направи пътеводител из пловдивските гробища и там да пише кой кой е...

На гроба на хаджи Гьока имаше бронзов бюст, но в годините на демокрацията го откраднаха, след това обаче го откриха във „Вторични суровини”.

На мястото на хотела – дарен за сиропиталище, има разни плочи със стихове от съвременни поети. Идеята беше това място да се нарича „Седмият хълм”.

А от хаджи Гьока и следа няма. Можеше и на него една плоча да се сложи – е, той стихове не е писал, но затова пък е завещал на българите нещо, което може би е по-ценно от стиховете:

 “Ако струваш за 10, цани се за 5 и няма да изгубиш. Не се срамувай да се събираш и с най-простите люде. Може да знаеш 99, а едното, за да станат 100, ще научиш от простия. Всяко деяние на правителството ценете, като имате предвид винаги обществената полза. В постоянство, трудолюбие и разумни икономии аз виждам спасението на България.”

Ето, такива хора като Хаджи Гьока Павлов - български възрожденски търговец, участник в българското националноосвободително движение и благодетел, са живели в Пловдив. Някога...