Някога улицата се е казвала „Княз Фердинанд”. После стана „Генерал Заимов”. А сега е "Христо Г. Данов". Ще ви върнем 55 години назад – в далечната 1961 година, когато точно на „Заимов” за първи път в Пловдив се появява… кока-колата. Или поне така твърди писателят Евгений Тодоров в книгата си „Запомнете Пловдив”. Ето я тази история:

Сега се връщаме в 1961 година. Годината може да не е точна – това е една от най-спорните дати в историята на града. Кога за пръв път пихме кока-кола.

За много днешни пловдивчани въпросът е глупав. За нас обаче датата е историческа. Тогава рухна монополът на родните газирани напитки: лимонада, сайдер, фруктоза и т.н., и клекнахме пред символа на американския начин на живот – кока-колата. Дотогава питието се смяташе за алкохолно, във вестниците описваха как моряците от не знам си кой американски флот върлуват по гръцките пристанища, пияни от кока-кола.

Та един ден се разнесе слух, че са пуснали американското питие на „Заимов” – в Плод-зеленчука на ъгъла с „Кирил и Методий”. Трима приятели се изнесохме набегом от махалата и сварихме.

И до днес картината е пред очите ми – витрината е празна, единствено има наредени тумбести бутилки със завъртения надпис.

Бръкнахме се с 15 стотинки и глътнахме на екс по една бутилка. Спогледахме се с отвращение. Веднага определихме, че вкусът е на дървеници. Като че ли някога бяхме пили сварени дървеници.

Мина време и свикнахме с този вкус. Кока-колата стана дефицитна, постоянно я имаше само в заведенията на Балкантурист, където струваше 26 стотинки. Най-скъпа била във Вариетото на Слънчев бряг – някъде към 80 стотинки, космическа за онова време цена.

Някои твърдят, че първата среща с колата станала по-рано. Възможно е, ако е имало внесени малки количества за някои скъпи нощни заведения. Други казват, че е станало по-късно – година две след 1961-ва. Но всички пловдивчани са единодушни, че голямата премиера се е случила точно тук – на тази улица.

След 1989 година улицата живна неочаквано бързо – в сравнение с другите улици в центъра.

Може би старите обитатели са били по-оправни в реституцията и по-бързо се освободиха търговски площи за частния бизнес. Тук отвори врати един от първите частни магазини на някакъв български авантюрист, дошъл от Унгария, тук бе и представителството на някакъв друг емигрант от Германия, който влезе с гръм и трясък в публичното пространство. Магазинчета отваряха врати едно след друго. Появи се позабравената фирма „СОЛИНГЕН” – разправяха, че внукът на едновремешен представител на „двата щъркела” решил да продължи бизнеса на дядо си.

Лека-полека дребната търговия днес си тръгва и оттук...

Сега най-големият бизнес на улицата е паркирането. Общината я е обявила за „Синя зона” и там, където са минавали Йоаким Груев и Драган Манчов, митрополит Кирил и доктор Араф, доцент Калев и Иван Сивинов, сега притичват общински служители, бързащи да ни вземат левчето за паркиране.

А наоколо – срещу градината и от другата й страна, по „Бетовен”, са били къщите на едни от най-известните пловдивчани. Няколко от тях са по проект на прочутия арх. Шнитер. Да си представим как бавно и достолепно са минавали Иван Вазов, Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Драган Манчов...

Пардон, забравихме Енергото. И до днес пловдивчани викат на сградата „Югенерго”. Но тя е вече на ЕВН – австрийско енергоразпределително дружество. През февруари 2013 г. бунтовете срещу високите сметки за ток доведоха на улицата шествия от гневни пловдивчани. Не знам колко вечери подред оттук минаваха протестиращите и спираха пред сградата на виновниците за всички беди. По-късно се оказа, че основната далавера не е австрийска и си е родна направа, но това е друга тема.

Дано някой ден не си тръгнат и ЕВН, че революционният дух, който оживява улицата, съвсем ще замре.

Още новини четете ТУК

TrafficNews.bg