В часовете по история сме учили за Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Панайот Хитов, Филип Тотю, Георги Бенковски и много други заслужили безсмъртието в историята българи. За съжаление обаче има хиляди други, които са се борили не по-малко горестно за България.

Един от тях приключва земния си път на днешната дата, преди 103 години. Васил Чекаларов е роден през 1874 година в костурското село Смърдеш (днес Кристалопиги – на границата между Гърция и Албания). От малък е възпитан в любов към бълагарското и българщината. Свободолюбивия му дух и нетърпимостта към гръцките и турски опити за подтискане и унищожение на българщината го превръщат в един от най-смелите, яростни и успешни борци. Дошъл в свободна България, той завършва гимназия и се прехранва като строител.

Междувременно се присъединява към революционната борба за освобождение на българска Македония. Голяма част от енергията му е заета да се бори с гръцката пропаганда, която с оръжие и злато се бори с неугасимия български дух в Егейска Македония. Смелостта, интелекта и твърдият му характер го превръщат в спасител за българските села и враг № 1 на гръцката и турска кауза. По време на Илинденско-преображенското въстание Чекаларов показва таланта си на пълководец, като успява да превземе град Клисура и други селища. По време на Балканските войни отново е на фронта. Знаещ подлостта на гръцката политика, той сдържа емоцията си и се включва в общата кауза – прогонването на Османската империя.

Четата на Чекаларов помага на стотици гърци от разбитата край село Баница гръцка дивизя да се спасят, като прикрива отстъплението им. Но знаейки плановете на гърците той е разочарован, че българите от Македоно-одринското опълчение не са оставени да се борят по родните си места. Защото без тях, местното население, освободено от турците, попада в не по-малко жестоката месомелачка на гърците.

По време на Меджусъюзническата война неговата чета действа в тила на гърците. А името и авторитетът му всяват ужас у андарти и редовна гръцка армия. След множество подвизи, четата му е обградена край село Бел Камен, а самият Чекаларов е прострелян многократко. Виждайки гибелта на един от най-големите си врагове, гърците тържествуващи се спускат към тялото му. Последните сили на отиващия си български великан се възпламеняват. Макар и с надупчено от куршумите тяло, цял окървавен, той си надига и поглежда враговете. Смъртен ужас смразява радостните войници и те замръзват, чудейки се какво става. Силите на Чекаларов обаче го напускат и тялото му се отпуска на земята. Тогава андартите, за да сломят надеждите на защитаваните от войводата българи, отрязват главата му, набучват я на кол и я разнасят из улиците на Лерин, пеейки тържествуващи песни.

103 години посланието на Чекаларов за това как трябва да се борим за българщината е живо. А днес е подходящ повод да си спомним за един от най-виликите и храбри български революционери.

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.

TrafficNews.bg